Клифърд Саймък - Магистрала на вечността

— Не мога да разбера защо толкова държиш на това. Ако бях на твое място, щях да се радвам, че не ни обръщат внимание. Не знаем нито кои са, нито какви са. Ако привлечем вниманието им, после може да съжаляваме.

Хорас вдигна глава към стената. Тя беше невероятна постройка, която се издигаше високо в небето — дълга бяла бариера, която опасваше града.

— Хорас, защо не зарежем тази работа? — жално каза Ема. — Тази идея изцяло те е завладяла. През цялото време мислиш само как да се свържеш със съществата отвътре.

— Те знаят, че сме тук — избуча Хорас. — Непрекъснато изпращат летателни апарати, които ни оглеждат и се връщат обратно. Чукаме на вратата и не получаваме отговор. Това не е учтиво. Това просто не е учтиво. За пръв път в живота си бивам пренебрегнат и няма да търпя това.

— Не знам какво още можем да направим — обади се Конрад. — Построихме катапулт, но все още не можем да прехвърлим стената.

— Ако успеем, те ще ни обърнат внимание. Щом прехвърлим няколко камъка над стената, те ще ни обърнат внимание.

— Защо не дойдеш в палатката? — предложи Ема. — Седни за малко. Хапни нещо. Не си ял от часове. Сигурно си гладен.

Хорас не й обърна внимание. Продължаваше да гледа към предизвикателната бяла стена.

— Опитахме всичко. Обиколихме я цялата, за да потърсим входове или порти. Палихме огньове и пращахме димни сигнали. Все някой трябва да ги е видял. Но никой не ни обърна внимание. Опитахме се да изкатерим стената, но това е невъзможно. Много е гладка. Човек няма къде да се хване. Не е каменна или метална. По-скоро е керамична. Но кой може да построи керамична стена, която да издържа на удари с огромни камъни?

— Този вътре, който и да е той — отговори Конрад. — Но не ме питай как е построена.

— Говорихме за кула, която да достигне върха на стената — продължи Хорас с леко въпросителна интонация.

— Няма да стане. Трябва да е много висока. Разполагаме с греди, но не и такива, с които да построим подобна кула. А и не е ясно как да укрепим солидно основата й.

— Стана дума и за издигането на изкуствен склон. Предполагам, че това също е невъзможно?

— Няма как да натрупаме достатъчно пръст за изграждането на подобен вал.

— Щяхме да успеем, ако разполагаме с летателен апарат.

— Виж, роботите ми и аз правим всичко възможно. Построихме парни машини, които работят чудесно. Способни сме да конструираме почти всичко, което се движи по земята, но летателните апарати са над възможностите ни. Нито знаем теорията, нито знаем как да сглобим отделните части. А гориво? Не можем да заредим подобна машина с дърва или въглища — Конрад за момент се поколеба. — Не знам колко още ще издържи катапултът. Въжето ни намалява. При всеки изстрел губим по десет фута от него.

— Можем да го наставяме отново.

— Това и правим. Но при всяко снаждане губим по няколко фута.

— Защо не направим още въжета?

— Можем да пробваме. Но материалът, с който опитахме преди, не беше много издръжлив.

— Виждаш ли? — обади се Ема. — Няма полза. Стената те победи.

— Не, не е — ядоса се Хорас. — Ще намеря начин да я надвия. Ще принудя жителите на този град да ми обърнат внимание.

Един робот, който стоеше наблизо, се обади:

— Нещо се приближава.

Когато обърнаха поглед нагоре, видяха, че един летателен апарат от града се готви за приземяване.

Хорас подскочи и размаха ръце триумфиращо.

— Най-после! — викна той. — Най-после някой идва да преговаря! Това е всичко, което искахме. Просто някой да се появи и да говори с нас.

Апаратът кацна и отвътре се подаде пътникът — човек, а не някакво уродливо извънземно. Вътре имаше и извънземно, но то остана в машината. Вероятно е пилот, помисли си Хорас.

Ема несигурно пристъпи напред, после спря и се вгледа, без да вярва на очите си. След това се затича към човека, който слизаше от апарата.

— Това е Тимъти — измърмори Хорас. — Можех да предположа, че е Тимъти.

След което и той забърза напред, следван от Конрад.

— Значи ти си бил — каза грубо Хорас, щом се доближи до Тимъти. — Какво правиш тук? Мислехме, че няма вече да те видим никога.

— Не е ли чудо? — говореше с умиление Ема. — Той отново е с нас!

Хорас протегна с нежелание ръка и Тимъти я пое за момент.

— Виждам, че не си се променил, Хорас — каза той. — Груб както винаги.

— Предполагам, че не си дошъл да ни предложиш покана — изръмжа Хорас.

— Тук съм, за да ти кажа да прекратиш безсмислените си действия. Ще ти бъдем много задължени, ако престанеш да блъскаш по стената.