Клифърд Саймък - Магистрала на вечността

— Какво беше това? — попита Инид.

Никой не й отговори.

— Ето го пак! — извика тя.

Този път блясъкът не изчезна и оформи извита дъга над хоризонта. Тя остана там като арка от пастелни цветове, които се свързваха в полукръг с повърхността.

— Дъга — каза Коркорън. — Това е мястото.

— Това нали е обикновена дъга — избоботи Коня. — Най-вероятно това са Хората-Дъги.

Докато гледаха, се появиха още много дъги. Проблясваха от нищото, после се издигаха към небето, извиваха се и оформяха своите арки. Събираха се на групи, пресичащи се една с друга, и най-сетне земната повърхност заблестя с лека отразена светлина.

Макар дъгите да изглеждаха оформени, около тях витаеше чувство за нестабилност. Сякаш бяха феномен, който няма да се задържи дълго.

Роботът беше свалил своята екипировка от мрежата и сега се занимаваше с печката си, без да обръща внимание на дъгите. Инид и Коркорън стояха наблизо и не сваляха очи от небето. Шапката беше застанал встрани, а Коня до него.

— Един от нас го няма — каза Буун, изненадан от този факт. — Мартин не е тук. Какво се случи с него?

— Падна от мрежата — каза Коня. — Мрежата го остави да замине.

— И ти не ни каза нищо за това? Дори не го спомена?

— Той не трябваше да е с нас. Мрежата знаеше това.

— Неограничените още са тук — каза Коркорън.

Тримата неограничени се бяха скупчили по-настрана от другите.

— Това е ужасно — каза Инид. — Казваш, че Мартин е паднал. Ти не му ли помогна да падне?

— Не бях близо до него. Дори не можех да го достигна, за да го бутна.

— За себе си знам, че не чувствам липсата му — каза Коркорън.

— Имаш ли представа къде би могъл да е? — попита Буун.

Коня безпомощно вдигна рамене.

Шапката проговори.

Не говоря от собствено име , каза той. Аз съм гласът на Хората-Дъги. Чрез мен те говорят на вас.

— Но къде са Хората-Дъги? — попита Буун.

Те са това, което вие наричате просто дъги , каза Шапката. Те ви приветстват с добре дошли. По-късно ще поприказват с вас.

— Искаш да кажеш, че дъгите, тоест нещата, които ние наричаме дъги, са хората, за които ни разправя? — попита Инид.

— На мен не ми приличат на хора — каза Коркорън.

Вълкът се приближи до крака на Буун и той тихо му каза:

— Всичко е наред. Стой до мен. Двамата с теб сме заедно.

— Това ли е всичко, което имат да ни кажат Хората-Дъги? — продължи да се чуди Инид. — Че сме добре дошли и по-късно ще си поговорим с тях?

Това е всичко , информира я Шапката. Какво друго бихте желали?

— Хамбургерите са единственото, което мога да направя набързо — обади се роботът. — Ще ви бъдат ли достатъчни?

— Ако това, за което говориш, е храна — отвърна Коня, — аз съм съгласен.

Дъгите над хоризонта избледняха. Сетне изчезнаха. Изчезването на дъгите, помисли си Буун, отне малко от топлината наоколо. Потрепери щом си помисли за това, макар и да знаеше, че не е студено. Напротив, тук бе топло както и преди.

Шапката ни въвлече в това, помисли си той. Шапката не позволи да се обсъждат други варианти за пътуване. Дори може би Шапката беше агент на Хората-Дъги — знаеше кои са те, къде могат да бъдат намерени, а и беше говорил от тяхно име преди малко.

— Гласувам за това да се качим на мрежата и да се махаме оттук — каза той. — Какво, по дяволите, въобще правим тук?

— Значи и ти го почувства — обади се Коркорън.

Дойдохме тук , каза Шапката, за да видим какво ще стане с Неограничените. Тук е единственият съд, който внимателно ще ги изслуша и единственият, който има знанията и правото да ги осъди.

— Хайде тогава да свършваме с това — каза Коркорън. — Да ги съдят и да си тръгваме. Дори по-добре е да оставим Неограничените тук да си чакат съда, а ние да тръгваме. За себе си знам, че много-много не ме интересува каква ще е присъдата.

— Но мен ме интересува — каза Инид. — Те са тези, които разрушиха нашата раса. И искам да знам какво ще се случи с тях.

Осъждането не е единственият повод , каза Шапката. Тук може би ще се намери нещо, което да заинтригува всички вас.

— Не мога да си представя какво ще е то — каза Коркорън.

Дъгите са древен народ , каза Шапката. Те са един от първите, ако не и първите във вселената. Имали са време да се развиват повече, отколкото вие въобще можете да предположите. Знанията и мъдростта им са много повече, отколкото вие бихте могли да достигнете. Сега, щом сте тук, ще е добре да ги изслушате. Няма да ви отнеме много време.