Клифърд Саймък - Магистрала на вечността

— Бихме могли да се върнем в Хопкинс Ейкър — предложи Буун.

После погледна към Инид:

— Това би ли ти харесало?

Тя твърдо поклати глава:

— Там няма нищо.

— Ами звездата, която видяхме? — продължи Буун. — Онази с хикса върху нея? Тя е обитаема. Телевизорът на Инид показа това.

Коня изсумтя със съмнение.

— Ти си мислиш, че тя е нещо специално заради хикса. Това си помислих и аз първоначално, но вече не съм сигурен. Хиксът може да е начертан, за да ни предупреждава да се пазим от нея.

— Не се сетих за това — призна Буун. — Би могло и да е така. Като рисуваните кръстове по стените на къщите, в които имало чума през средните векове.

— Аз по-скоро бих искал да посетя центъра на галактиката — замечта се Коня. — Можем да скочим върху мрежата…

Буун внезапно се изправи. Нещо проблесна зад Коркорън и Коня, а после се чу силен глух удар. Една Машина се приземи точно до масата.

Всички, с изключение на Шапката, подскочиха. Шапката продължи да седи безмълвен.

— Това е моята Машина! — извика Инид. — Това е тази, която загубих.

— Тя е била открадната — обади се Коркорън. — Хенри ми разказа, че е открил, че Машината е била отнесена нанякъде.

— Но ако някой я е откраднал — попита Инид, — каква е причината тя сега да е тук?

Люкът се отвори и един човек излезе отвътре, като първо се огледа наоколо, а после се взря в тях. Коркорън пристъпи към него и каза:

— Мартин, странно е да те видя тук. Стела с теб ли е?

— Не, тя сега има други интереси — отвърна Мартин.

Изглеждаше леко объркан от това, което виждаше.

Инид тихо попита:

— Това ли е този Мартин, който ни беше преден пост в Ню Йорк?

— Същият — отвърна Коркорън. — Той избяга, когато му казах, че някой събира информация за място, наречено Хопкинс Ейкър.

— А сега е откраднал и Машината ми.

— Вие сте Инид, нали? — попита Мартин. — Да, сигурно сте вие. Не съм откраднал вашата Машина. Купих я от човека, който я беше откраднал. Беше пълен невежа. А също и изплашен. Ключът все още беше на пулта, но той се плашеше да го завърти. Нямаше представа какво може да му се случи и беше щастлив да получи няколко дребни монети срещу Машината. И тъй като аз вече имах две Машини, взех тази за себе си, а другата остана за Стела.

— Вие сте намерили Машината на Инид и сте се насочили насам — каза Буун. — Ще ни обясните ли как успяхте да дойдете?

Мартин отново се огледа, после сви рамене.

— Има си начини — отговори той неопределено.

— Готов съм да се обзаложа, че има — обади се Коркорън. — Както и че ти ги знаеш. За кого работиш сега?

— За никого. За себе си. Работя за самия себе си — отвърна Мартин.

— И се справяш добре, а?

— Нелошо. Коркорън, не мога да разбера на какво се дължи враждебността ти. Винаги съм ти плащал добре и ти намирах доста работа.

— Ти ме заблуди — каза Коркорън. — Както заблуди и всички останали.

Едно лице се показа от Машината.

— Неограничен! — изкрещя Инид. — Там вътре има Неограничен!

Мартин се обърна и извика на показалия се Неограничен:

— Всичко е наред! Казах ви да не се показвате, докато не ви кажа. Но вие не можехте, без да си подадете главите. Сега вече можете и да излезете.

Трима Неограничени изскочиха от Машината и застанаха в крива редичка. Бяха смахнато изглеждащи същества. Не бяха по-високи от четири стъпки и телцата им бяха обвити в неща, които приличаха на черни монашески раса с качулки. Изпод качулките се взираха смутени очички.

— Значи сега работиш за тях — каза Буун.

— За момента. Всички те са бегълци. Неограничените са подложени на някаква карантина от група, която нарича себе си Галактически Център. Този Център, без да има никакво право, ги принуждава да си стоят на планетата. Тези тримата успяха да избягат. Разбрах за какво става дума и се съгласих да им помогна.

Един от Неограничените пристъпи напред и каза с угоднически тон:

— Молим за вашето разбиране. Вие сте представители на раса, на която ние служихме. Ние помогнахме на вашата раса да се избави от проблемите си и да стане в по-голямата си част безсмъртна. Ние сме хора с висок морал, които вършат добрини на другите и не искат нищо в замяна. А сега сме жертва на една несправедливост и търсим приятели, които да застанат до нас и да издигнат гласа си против тази жестока и неправилна карантина…

— Вие мислите, че сте жертви на несправедливост? — попита странно меко Инид.

— Да, така е, милейди.

— И искате ние да ви помогнем?

— Това е най-съкровеното ни желание.