Когато тя ми каза какво се е случило — как е пила от елизиума и как той й е отнел безсмъртието, — бях удивена и натъжена, макар че се опитах да не го покажа. Онова чудо, онова безсмъртно момиче, което срещнах в джунглата… Тя изглеждаше горда със своята тленност и почти омагьосана от мисълта за смъртта, макар и като далечна и несигурна възможност. От това, което знам, би могла да продължи да е в образа на седемнайсетгодишна богиня, бродеща из дълбините на Амазония. Но по някаква причина ми се струва, че няма да стане така. Мисля, че е права и че безсмъртната Пиа е умряла в онзи ден заедно с Паоло Алвес. Създателят и творението му си отидоха заедно. Това е почти поетично. Когато попитах Пиа какво е останало от нея, тя само се разсмя и каза, че е останала дивата Пиа. Поживях с тях три месеца. Не бях готова все още да се изправя пред света. Времето ми с Ай’оа ме излекува по много начини, научи ме много за живота и смъртта и за борбата между тях. Но джунглата не е за мен.
Опитах се да взема Пиа със себе си. Дори й казах, че може да вземе и онова момче, стига то да измие боята от лицето си и да си сложи тениска. Но тя не пожела да дойде. Обясних й, че не е наистина една от тях, но и това не й повлия. Тя каза единствено, че е повече Ай’оа, отколкото някога е смятала, че е възможно — каза ми нещо за джунглата в кръвта й.
Обеща ми, че един ден ще ми дойдат на гости. Каза, че мечтае да види местата от картата, която й подарих за рождения й ден. Но още докато го изричаше, знаех, че никога няма да се случи. Виждах в очите й страха от външния свят, който Паоло й е внушил. Светът не е готов за Пиа и въпреки че тя вече не е безсмъртна, част от нея винаги ще бъде свързана с елизиума. Подозирам, че джунглата вече е достатъчен свят за нея.
Успях да спася няколко празни тетрадки от останките от Литъл Кейм, преди Ай’оа да изгорят и погребат всичко, което можаха, и да оставят другото на глада на джунглата. В тези тетрадки записах всичко, което видях и нещата, които Пиа ми разказа край огъня през късните вечери. Отидох в джунглата в търсене на богатство, а се завърнах с история. Дори някой да прочете този разказ и да реши да направи разследване, няма да открие нищо повече от останките на Литъл Кейм и със сигурност никакви следи от елизиум. Но дори и така, мисля накрая да изгоря тези тетрадки. Може би в деня, в който успея да си простя. Този ден като че ли е близо, но все още не е настъпил.
Постоянно си мисля за тях. Иви. Антонио. Ай’оа. Дори и за Пиа по някакъв начин. Те бродят в мислите ми, чакат ме в сенките на сънищата. Напомнят ми колко крехък е този живот и колко лесно може да бъде изгубен. Заставят ме да живея и то да живея добре, докато все още имам тази възможност.
Защото рано или късно всички трябва да се изправим пред вечността.
Благодаря на първите си читатели, чиито прозрения са втъкани в думите на Произход — на Джийн Луис за неизменните насърчения, на Аманда Хилбърн, която ме научи за оръжията. На Мария МакНийл, която ме накара да се поровя по-дълбоко и да стигна до сърцето на разказа. На страхотната ми малка сестра Кортни Уеб, за това, че беше моят авариен среднощен читател.
Благодаря на д-р Дон Уилямс, който ни научи, че понякога окръжността и линията са едно и също нещо. На Кейла МакКарти, задето не ми се кара за това, че Ейо ходи гол до кръста, за всички посещения в книжарници и задълбочени дискусии за достойнствата на юношеската литература и за приятелството. На Ана Банкс, която ми помогна да взема едно от най-добрите решения в литературната си кариера и за това, че беше толкова добър треньор през тези месеци. На Бет Ревис, която ме взе за свой падауан и, общо взето, беше блестяща във всичко.
Благодаря на Мариса Ръсъл и на всички от отдела за маркетинг и реклама на „Пенгуин“; вие сте фантастично талантливи хора и ме накарахте да се почувствам като рок звезда. На Грег Стадник, който ни разби с корицата си и направи Произход толкова приятна за гледане. На Бен Шранк и всички от „Рейзърбил“, които повярваха в Произход от самото начало и предоставиха на Пиа дом в ръцете на читателите от цял свят. На Лора Арнълд, моя удивителен и неподражаем редактор, за чистото, неподправено великодушие. Ти не само превърна Произход в истинска книга; ти ми помогна да стана истински писател. И на Луси Карсън, агент/супергероиня, която рискува с мен, накара ме да сменя края и беше най-добрият и най-упорит защитник на книгата. Ти взе първата редакция на ръкописа и ми помогна да намеря истинската история зад него. Благодаря ти.
Читать дальше