Агата Кристи: Направление неизвестно

Мъжът зад бюрото премести тежкото стъклено преспапие няколко сантиметра надясно. Лицето му беше не толкова замислено и разсеяно, колкото безизразно. Цветът му бе блед — резултат от дългите часове, прекарани на изкуствено осветление. Личеше си, че мъжът рядко излиза навън. Канцеларски тип. Самият факт, че трябваше да се мине през дълги, криволичещи подземни коридори, за да се стигне до кабинета му, някак странно прилягаше на вида му. Възрастта му трудно можеше да се определи — не беше нито стар, нито млад. Лицето му беше гладко, без бръчки, а в очите му се четеше силна умора.

Другият мъж в стаята беше по-стар, мургав, с малки подрязани по военному мустачки. Той сякаш постоянно бе нащрек — като наелектризиран заряд. И сега, неспособен да стои на едно място, кръстосваше напред-назад из кабинета, като от време на време подхвърляше по някоя рязка забележка.

— Доклади! — избухна той. — Доклади, доклади и пак доклади, и нито един от тях не струва!

Мъжът зад бюрото се загледа в книжата пред себе си. Най-отгоре лежеше служебно досие, надписано „Бетъртън, Томас Чарлс“. След името беше поставена въпросителна. Човекът зад бюрото кимна замислено и рече:

— Значи си ги прегледал и нито един не ни върши работа, така ли?

Другият сви рамене.

— Знам ли?

Мъжът зад бюрото въздъхна.

— Да — каза той, — там е работата, че човек наистина не знае.

По-възрастният продължи да изстрелва като картечница:

— Доклади от Рим; доклади от Турен; видели го на Ривиерата; забелязан бил в Антверпен; точно идентифициран в Осло; засечен с положителност в Биариц; наблюдаван да се държи подозрително в Страсбург; зърнали го на плажа в Остенд с ослепителна блондинка; забелязан бил да се разхожда с хрътка по улиците на Брюксел! Още не са го открили в зоологическата градина, прегърнал някоя зебра, но и това ще стане!

— Ти имаш ли някаква своя идея, Уортън? Аз лично хранех надежди за доклада от Антверпен, но и той доникъде не ни доведе. Разбира се, досега… — младият мъж прекъсна и като че ли изпадна в кома. След малко се поотърси и допълни загадъчно: — Да, вероятно… и все пак, чудя се?

Полковник Уортън неочаквано се отпусна върху страничната облегалка на един стол.

— Но ние трябва да узнаем — настоя упорито той, — трябва да им пречупим гръбнака на тези „КАК“ и „ЗАЩО“ и „КЪДЕ“. Не може всеки месец да губим по един отгледан учен и да нямаме представа КАК пътува, ЗАЩО пътува и КЪДЕ пътува! Вярна ли ни е преценката или не? Винаги сме смятали, че това не подлежи на съмнение, но вече не съм толкова сигурен. Прочете ли докрай последната секретна информация за Бетъртън от Америка?

Мъжът зад бюрото кимна:

— Обикновените леви уклони в период, когато всеки ги има. Нищо с траен или постоянен характер, доколкото успяхме да разберем. Свършил е солидна работа преди войната, макар и не особено забележителна. Когато Манхайм избягва от Германия, Бетъртън е назначен за негов помощник и накрая се оженва за дъщеря му. След смъртта на Манхайм продължава да работи самостоятелно и постига изключителни резултати. Прави бърз скок към славата с неочакваното си откритие на атомното делене — брилянтно, абсолютно революционно откритие. То издига Бетъртън на върха. На път е да развие блестяща кариера, но жена му почива наскоро след женитбата им и това го съсипва. Заминава за Англия. През последните осемнайсет месеца се установява в Харуел. Само преди шест месеца се оженва повторно.

— Дали пък няма нещо там? — рязко запита Уортън.

Другият поклати глава:

— Поне ние нищо не открихме. Тя е дъщеря на местен адвокат. Работила е в застрахователна кантора, преди да се омъжи. Доколкото знам, не е човек с неудържими политически пристрастия.

— Атомно делене — рече полковник Уортън с мрачно отвращение. — Понятие си нямам от тези термини. Аз съм старомоден. Даже не съм си представял как изглежда молекулата, а те вече делят Вселената! Атомни бомби, делене на ядрото и още какво ли не. А Бетъртън е един от главните разколници! Какво разправят за него в Харуел?

— Че е симпатичен човек. Що се отнася до работата му — нищо изключително и впечатляващо. Просто разработи върху практическото приложение на атомното делене.

Известно време двамата мълчаха. Разговорът им беше разпокъсан, почти механичен. Докладите на охраната бяха струпани на камара върху бюрото, но не съдържаха нищо ценно.

— Предполагам, че не са го изпускали от очи след пристигането му тук?