Агата Кристи: Направление неизвестно

Джесъп устоя на погледа му с безизразно лице.

— Защо изчезна той, мистър Джесъп?

— Това — каза любезно Джесъп — искаме и ние да разберем.

— Може би все пак знаете?

Джесъп се замисли с известно любопитство колко лесно би било да разменят ролите си. В този кабинет той беше свикнал да задава въпросите. А непознатият мъж пред него се опитваше да заеме ролята му на инквизитор. Усмихвайки се все така любезно, Джесъп отвърна:

— Уверявам ви, че не знам.

— Но подозирате нещо?

— Възможно е — каза Джесъп предпазливо — нещата да следват определен ред… Подобни инциденти са се случвали и преди.

— Зная — посетителят бързо изреди половин дузина случаи. — И все учени — завърши той многозначително.

— Да.

— Дали не са отишли отвъд желязната завеса?

— Възможно е, но не знаем.

— Но те са заминали по свое желание.

— Дори това е трудно да се каже — рече Джесъп.

— Смятате ли, че това не е моя работа?

— О, моля ви.

— Но вие сте прав. Интересът ми е само заради Бетъртън.

— Простете ми — възрази Джесъп, — ако все пак не разбирам интереса ви. В края на краищата Бетъртън не ви е кръвен роднина. Вие дори не го познавате.

— Това е вярно. Но за нас, поляците, семейството е нещо много важно. Съществуват задължения — той се изправи и се поклони вдървено. — Съжалявам, че ви отнех времето и ви благодаря за любезността.

Джесъп също се изправи.

— Съжалявам, че не можем да ви помогнем — каза той, — но ви уверявам, че сме в пълно неведение. Ако все пак науча нещо, къде мога да ви намеря?

— Кеър от посолството на САЩ ще ме открие. Благодаря ви — той отново се поклони официално.

Джесъп натисна бутона. Майор Глидр напусна стаята. Джесъп вдигна слушалката.

— Предайте на полковник Уортън да дойде в кабинета ми.

Когато Уортън влезе в стаята, Джесъп се обърна към него:

— Най-сетне нещата се раздвижиха.

— Как?

— Мисис Бетъртън иска да замине в чужбина.

Уортън подсвирна:

— Отива при мъжлето си?

— Храня подобни надежди. Дойде запасена със съответното писмо от личния си лекар — пълна необходимост от почивка и смяна на климата.

— Звучи добре!

— Естествено, може и да е вярно — предупреди Джесъп. — Най-обикновено излагане на фактите.

— Тук никога не се ръководим от такава гледна точка — рече Уортън.

— Знам. И трябва да ти кажа, че тя изигра ролята си доста убедително. Нито за момент не сбърка.

— Предполагам, че не си научил нищо ново от нея?

— Само една дребна нишка. Онази жена Спийдър, с която Бетъртън е обядвал в „Дорсет“.

— Да?

— Не е казал на жена си за обяда.

— Аха! — Уортън съобразяваше. — Смяташ ли, че това може да има някаква връзка?

— Може би. Карол Спийдър беше разпитвана от Комисията за разследване на антиамериканска дейност. Излезе чиста, но въпреки това… да, въпреки това върху нея бе хвърлена сянка или поне те така смятат. Това е един ВЪЗМОЖЕН контакт. Единственият, който сме открили досега за Бетъртън.

— А какво ще кажеш за контактите на мисис Бетъртън — някоя евентуална връзка в последно време, която би могла да провокира това нейно заминаване в чужбина?

— Никакъв личен контакт. Вчера е получила писмо от един поляк, братовчед на първата жена на Бетъртън. Той току-що беше при мен — просто питаше за подробности и така нататък.

— Как изглежда?

— Недействителен — отвърна Джесъп. — Държи се като чужденец, учтив, познава етикета, но някак странно нереален като личност.

— Смяташ ли, че може да е бил връзката, която й дава знак?

— Възможно е. Не знам. Той ме озадачи.

— Предполагам, ще го държите под око?

Джесъп се усмихна.

— Да, натиснах звънеца два пъти.

— Ах ти, паяк такъв, с твоите стари номера! — Уортън отново стана делови. — Е, как ще действате?

— Смятам да е Джанет и другите, както обикновено. Испания или Мароко.

— Не Швейцария?

— Този път не.

— Испания или Мароко ми се струват костелив орех за тях.

— Не бива да подценяваме противника.

Уортън прекара пръст през секретните папки с отвращение.

— Това май са единствените две страни, в които НЕ СА ВИЖДАЛИ Бетъртън — тъжно каза той. — Е, ще бъде една чисто нова офанзива. Господи, ако този път попаднем на следа…

Джесъп се облегна на стола си.

— Отдавна не съм излизал в отпуска — въздъхна той. — Повдига ми се вече от този кабинет. Може и аз да направя едно малко пътуване в чужбина.

— Полет 108 до Париж на Еър Франс. Оттук, моля.