Робърт Шекли - 16 страховити истории

— Трябва да му кажем в лицето какво направи! — настояваше по-възрастната.

— Мамо, недей сега с тези сцени.

— Той заповяда да те убият, не разбираш ли? Да прережат гърлото ти на олтара! Трябва да му го кажеш в очите.

— Не искам да обвинявам татко в такова ужасно престъпление. Все пак има и друга версия, според която Артемида ме пренася при тавърците и ставам тяхна върховна жрица.

— Агамемнон те уби! Ако не буквално, то метафорично, независимо коя версия следваме. И в двете версии е виновен.

— Успокой се, мамо. Не искам да го обвинявам.

— Пикла недорасла, ще правиш каквото ти кажа! А, стигнахме. Ето го презреният убиец. Ей, Агамемноне!

Агамемнон не искаше да слуша повече. Пусна Елена — с пълното съзнание, че се отказва от всички блаженства на смъртта, в полза на превратностите на живота — шмугна се в храстите и скочи в бялата метална тръба.

Агамемнон очакваше стремглаво падане, но не и въртеливото движение, на което бе подложен в спираловидно спускащата се тръба. Беше тъмно и в никой от двата края не се виждаше светлина. Спускаше се бързо и изглежда, че с нищо не можеше да ускори или забави падането си. Движеше се единствено под действие на гравитацията и го обхвана страх да не би жена му и дъщеря му да скочат също в тръбата да го преследват. Мисълта бе непоносима.

Продължи да се носи надолу в мрака, търкаше се в стените на тръбата като във водна пързалка. Спускането свърши. За миг пропадна във въздуха, сетне се пльосна във вода.

Шокът бе толкова силен, че цялото му тяло се парализира, не можеше да помръдне.

Озова се на един ъгъл в малко тексаско градче.

До пикап, спрян пред дрогерията, стояха Хосе и Мария. Те ахнаха като видяха Крис. За момент останаха като вцепенени. После бързо се приближиха.

— Сеньор Крис! Вие ли сте? — каза Хосе.

Прегърнаха се. Когато заминаваше за лотарията и далечни земи, Крис ги беше оставил да поддържат ранчото му. Можеха да ползват всичко, което изкараха. Но ранчото си оставаше негово, той беше у дома.

Мария обеща:

— Довечера ще ви направя любимото пуешко с лют сос.

После щяха да му разкажат за братовчедите си в Мексико, някои от които познаваше от дете.

Напазаруваха и не след дълго пътуваха по познатия черен път към ранчото. Хосе ги закара със стария си пикап.

Ранчото изглеждаше малко западнало, но беше много хубаво. Крис обиколи кухнята. После задряма на големия диван и си посънува за Гърция и Троя. След това седнаха да вечерят.

След вечерята отиде в дневната и пак легна на дивана. Беше приятно и удобно, миризмите — познати и успокоителни. Отново заспа — знаеше, че спи. Освен това много точно разбра кога започна сънят: когато видя високия, увит с наметало Тирезий.

Магьосникът кимна и седна на края на дивана. На Крис му мина мисълта, че този присънил му се персонаж може да е опасен, но нямаше какво да направи.

— Дойдох, за да се убедя, че си се прибрал. С реката на времето никога не можеш да бъдеш сигурен.

— Да, върнах се където ми е мястото. Кажи ми, Тирезий, има ли опасност Клитемнестра да ме открие?

— Тук няма да те намери. Но наказанието ще те застигне. Неизбежно е.

— За какво ще ме наказват? Не съм сторил нищо!

— Когато беше Агамемнон, ти уби дъщеря си. За това деяние дължиш на Необходимостта смъртта си.

— Обаче, според версията, към която се придържам…

— Стига с тези инфантилни брътвежи. Една млада жена е убита. Според Омир, по чиито правила се ръководим, няма вина. Но има наказание. Наказанието се налага заради необходимостта от вина, която по времето на Омир още не е била измислена. Чрез вината ние се учим. Така си връщаме невинността.

— Мислех, че след като се прибера у дома, ще бъда свободен от всичко това. Освен това Артемида…

— Престани с тези благовидни глупости. Сега разбирам защо Платон е мразил софистите. Човек не може да научи нищо, ако се опитва да представи злото в по-добра светлина. Съдбата на Агамемнон е проклятие, което се случва отново и отново, набирайки енергия от изкуплението и повторението. Гърците са обичали да създават такива ситуации: Едип, Тантал, Сизиф, Прометей, списъкът е безкраен. Един след друг героите изпадат в ситуации, които не могат да се разрешат справедливо. Случаят никога не е ясен, но винаги има наказание.

— Тук ли свършва?

— Изкуплението за митични прегрешения никога не свършва. Да се отвориш към непознаваемото, е част от човешката същност.