Робърт Шекли - 16 страховити истории

— Стига си хленчил — измърмори лекарят. — Аз съм Евмен и съм уважаван лекар от Кос — остров, прочут с лечителите си. Дойдох в Микена по чисто хуманитарни подбуди, да помагам на жертвите на чумата, която вие донесохте от Азия. А как ме възнаграждават? Един безчестен войник ме убива, за да не остават свидетели на противозаконната и неморална екзекуция, наредена от владетеля му.

— Ама аз изпълнявах заповед! — възрази Креонид. — Прекият ми командир, Салиск, ми заповяда.

— А пък аз — изтъкна Салиск — изпълнявах заповедите на своя командир, благородния Егист.

— Обаче това бяха неморални заповеди! — заговори със строг, басов глас Пилиад, като се изпъчи. Вече по нищо не личеше, че е бил болен от чума. — Това е очевидно!

— Така ли мислиш? — сопна се Салиск. — И какво от това, дори да са били неморални? Какво трябва да направи войникът? Да оспорва и оценява всяка заповед, която получава от командирите си? Говори се, че през Троянската война и вие, момчета, сте правили неща, с които не се гордеете. Изклали сте цялото население на Троя и сте я опожарили.

— Отмъщавахме за отвличането на Елена! — разпалено заяви Пилиад.

— Че каква ти е на теб тая Елена? Да не ти е жена или дъщеря? Никаква не ти е! Жена на един чужд цар. Защото вие сте аргосци, а не спартанци. Освен това, според всички свидетелства, жената сама е изоставила Менелай и доброволно е тръгнала с Парис. За какво изобщо бяхте тръгнали да отмъщавате?

— За убитите ни другари! За Ахил, обичания ни пълководец!

— Не ме разсмивай. Другарите ти бяха тръгнали да грабят, а Ахил — за слава. Освен това той сам си избра съдбата. Според пророчествата трябваше или да загине достойно при Троя, или да води дълъг и безславен живот, ако си остане у дома. Никой не беше длъжен да се жертва заради този нещастник! Той сам си избра да умре.

Настъпи мълчание. След малко доктор Евмен каза:

— Сигурно тогава е изглеждало различно. Когато ни кара да избираме, съдбата не ни дава време да разсъждаваме. Всичко става в суматохата и настървението на мига; решенията се вземат веднъж, за добро или за лошо.

— Не е ли същото при теб, докторе? — попита Агамемнон. — Или ти единствен сред нас си безгрешен?

Евмен замълча няколко минути. После отговори:

— Подбудите ми не бяха съвсем безкористни. Мога да призная пред вас, понеже, така или иначе, ще трябва го да кажа пред съдиите на мъртвите. Царица Клитемнестра прати послание до лекарската колегия на Кос да помогнем за чумата срещу съответното възнаграждение. Преди да замина, успях да си купя хубава малка къща на острова за съпругата и децата ми.

— Клитемнестра! — възкликна Агамемнон. — Тази долна кучка, която се опита да ме убие!

— Опитваше се да помогне на народа си — изтъкна Евмен.

— Освен това действията й не са без основание. От проверени източници знаем, че си пожертвал дъщеря си Ифигения, за да извикаш вятър, който да закара корабите ти до Троя.

— Чакай малко. Има друга версия на легендата и в нея Артемида закарва Ифигения в Авлида и я прави върховна жрица на тавърците.

— Не ме интересуват скалъпените ти версии. Сигурно си я измислил с политически цели. В сърцето си ти знаеш, че си пожертвал дъщеря си.

Агамемнон въздъхна и замълча.

— И не само това, ами накара сина си Орест да убие майка си, заради което той изгуби разсъдъка си.

— Нямаше как да го предвидя — оправда се Агамемнон. — Хароне, ти какво мислиш?

— С баща ми и братята ми отдавна превозваме мъртвите през тази река и си споделяме всичко, което чуем. Ние също често се питаме за собственото си битие.

Лодкарят отпи глътка вино от кожения мях, оставен на дъното на лодката, и продължи:

— За какво сме тук? Защо има Харон и Харонова функция? Можем ли да съществуваме отделно от функцията си? Точно както ти, Агамемноне, можеш да се запиташ представляваш ли нещо извън моралната дилема на живота си. Дилема, която, с каквито и намерения и цели да е създадена, няма нито край, нито начало, и която, под една или друга форма, винаги е съвременна, винаги се повтаря. Успяваш ли някога да се отделиш от тази Агамемнонова функция и просто да се отдадеш на безсмислени забавления? Или съществуваш винаги в тази роля? Можеш ли да направиш каквото и да било, без то да те постави пред морален въпрос, универсална дилема, етично неразрешима в самата си същност?

— Ами ние, останалите? — намеси се Евмен. — Нима животът ни е несъществен, само защото не си поставяме велики морални въпроси?