Робърт Шекли - 16 страховити истории

Агамемнон замълча за момент. Постоянно наблюдаваше маската на Тирезий, която изглеждаше направена ту от ковано злато, ту от плат със златни нишки и потрепваше, докато той говореше.

След малко Агамемнон попита:

— За кои два свята говориш?

— За света на Земята, с различните му времеви рамки, и за света на лотарията.

— Значи, няма спасение?

— Драги приятелю, не съм казал такова нещо. Исках само да подчертая, че си се забъркал в много по-сложна и нечестна игра, отколкото си представяш?

— Защо хората от лотарията ни причиняват това?

— По най-простата и най-очевидна причина. Защото, когато са го измислили, идеята им се е сторила добра. Земята е била идеално опитно поле за онези, които са искали да експериментират с времевите рамки. Имало е много незавършени древногръцки легенди. За създателите на лотарията това е била идеалната експериментална постановка. Решили са да ги преиграват отново и отново, за да видят дали всеки път моралните уравнения ще дават един и същи резултат.

— А така ли става?

Тирезий сви рамене и за момент на Агамемнон му се стори, че под наметалото не стои човешко тяло.

— Както казах, тогава идеята звучеше добре. Но добрите идеи от вчера не изглеждат толкова добри днес.

— Би ли ми казал как да се измъкна от тук?

Тирезий кимна:

— Трябва да тръгнеш по Реката на времето.

— Никога не съм чувал за нея.

— Това е метафора. Но отвъдният свят е място, където метафорите стават реалност.

— Метафора или не, не виждам никаква река наоколо.

— Ще ти покажа как да стигнеш до нея. Има пряка връзка — тунел, от тук до Сцила и Харибда на брега на океана. По този тунел ще стигнеш.

— Няма ли друг начин?

— Това е единственият. След като минеш покрай Сцила и Харибда, ще видиш разпенената линия от разбиващи се вълни. Мини през нея. Така ще преминеш през реката в океана, който води към миналото. Но не трябва да спираш. След малко ще видиш друга линия от пяна. Пресечи я и ще попаднеш в реката, която ще те пренесе от миналото в бъдещето.

— Миналото… Обаче къде в бъдещето?

— На място, което познаваш, Агамемноне. Недей се бави повече, тръгвай!

Агамемнон стана и тръгна в посоката, която му бе показал Тирезий. Когато погледна назад, магьосникът го нямаше. Изобщо беше ли се появявал? Агамемнон не беше сигурен. Неопределеностите на лотарията бяха достатъчно неприятни. Но когато се намесеше и магия…

Видя нещо светло, полускрито в храсталаците. Това беше вход на тръба, навлизаща дълбоко под земята. Достатъчно широка, за да влезе човек. Тръбата беше от някакъв светъл метал, вероятно алуминий, и очевидно построена от създателите на лотарията, защото в древността не са използвали този материал.

През нея ли трябваше да мине? Агамемнон се подвоуми. В този момент забеляза жена, застанала в близост до тръбата. Веднага се досети, че това може да бъде само една жена.

— Елена!

— Здравей, Агамемноне. Мисля, че досега не сме имали възможност да поговорим. Дойдох да ти благодаря, че ме изпрати вкъщи при Менелай. И да те поканя да ми гостуваш тук, в Елисейските полета.

— Много мило, царице Елена. Обаче трябва да се прибирам вкъщи.

— Наистина ли трябва?

Агамемнон се подвоуми. Никога досега не беше подлаган на такова изкушение. Тази жена бе въплъщение на всичките му мечти. Не можеше да има нищо по-прекрасно от това, да бъдеш обичан от Елена.

— Хубаво, но новият ти съпруг, Ахил…

— Ахил има славна репутация, но е мъртъв, Агамемноне, както и аз. Един мъртъв герой не струва и колкото живо куче. Ти си жив. Жив в ада! Това прекрасно обстоятелство е голяма рядкост. Навремето Херкулес и Тезей са минали пътьом, но не са останали. Освен това, тогава още не съм била тук. Нещата можеха да са по-различни, ако бях!

— Да, жив съм. Обаче никой няма да ми разреши да остана.

— Ще се опитам да убедя Хадес. Той ме харесва, особено сега, когато Персефона прекарва тук само половината от годината.

Агамемнон си представи бъдещето. То бе вълнуващо, но и плашещо. Той обаче знаеше какво иска. Да остане тук с Елена — или каквото бе останало от истинската Елена…

Тя протегна ръка към него. Той протегна своята…

В далечината се чуха гласове.

В небето се появиха два силуета. Единият бе на висока, красива, жена на средна възраст с разпуснати дълги тъмни коси. Другият — на млада, висока, стройна, с руса коса, събрана върху главата и украсена със сребърни накити.

Жените сякаш слизаха от небето към него и спореха разпалено.