Робърт Шекли - 16 страховити истории

— Като сте знаели, че идвам, защо не изчакахте да чуете какво реално ще кажа?

— Защото, Агамемноне, избрахме философския подход, подхода на действието. Предпочетохме ние да съчиним речта ти, вместо безучастно да чакаме ти да я напишеш, ако изобщо го направиш. И, тъй като ти самият не си философ, сметнахме, че е малко вероятно да организираш мислите си в изказване, достатъчно подредено за интелигентния и непредубеден слушател. Освен това не си драматург, затова разсъжденията ти едва ли притежават яснотата и изяществото, присъщи на дълбокомислени писатели като Есхил и Софокъл. Тъй като веднъж казани, думите не могат да бъдат оттеглени, защото разговорът не дава възможност за корекции, ние си позволихме волността да изложим онова, което очаквахме, че ще кажеш, в подходящ граматически стил, внимателно редактиран и с достатъчно пояснителни бележки, за да предаде смисъла на живота и мнението ти във вид, разбираем дори за най-примитивния интелект.

— Много любезно от ваша страна — измърмори Агамемнон, който, макар и ощетен откъм философско мислене, притежаваше скромен, но полезен саркастичен талант.

— Ние не очакваме трудът ни да те представя като човек, Агамемноне — каза друг философ. — Но се надяваме, че сме те отразили точно.

— Всичко това е много интересно. Но бихте ли ми казали къде мога да намеря Тирезий?

Философите се скупчиха и си зашушукаха. След малко един от тях отговори:

— Ние не признаваме Тирезий за философ. Той е обикновен шаман.

— Това лошо ли е?

— Шаманите може да знаят някои истини, но не може да се разчита на тях, защото не знаят защо и как са ги научили. При липсата на това…

— Стига! Няма нужда да обсъждаме шаманизма. Искам само да говоря с този човек.

— Обикновено се мотае в горичката зад двореца на Ахил. Ела пак, ако искаш екземпляр от книгата с речите ти.

— Ще дойда — отговори Агамемнон и тръгна в указаната посока.

Мина през друга горичка. Забеляза, че тук беше по-светло, отколкото в другите части на Хадес, които бе посетил. Въпреки че не се виждаше слънце, тук имаше повече светлина. Предполагаше, че това е един от по-приятните региони на отвъдния свят. Пред него се разкри гледка, която не го изненада особено: имаше маса, отрупана с храна и напитки, а до нея седеше мъж с маска и дълго наметало. Имаше и втори стол — празен.

Мъжът до масата махна с ръка:

— Агамемнон? Чух, че ме търсиш, затова улесних срещата ни, като се настаних на пътя ти. Ела, седни, ще ти налея нещо.

Агамемнон се приближи и седна.

— Ти ли си Тирезий?

— Да, аз съм. Вино?

— Няма да откажа. — Агамемнон изчака Тирезий да му сипе. — Може ли да попитам защо носиш маска?

— Ей така. Има и друго. Аз съм магьосник. Или шаман, ако използвам тази модна в наши дни дума. Често пътувам, и не само тук, в ада, но и на други места във времето и пространството.

— И не искаш да те познаят?

— Има известно удобство в това, да не те познават. Но съм с маска заради друго. Виж, Агамемноне, когато познаваш нечие лице, това ти дава известна власт над него. Мерлин се убеди лично в това, когато се събра с Господарката на езерото и тя го омагьоса. Затова гледам да не давам никому повече власт върху себе си, ако мога да го избегна.

— Не мога да си представя някой да има власт над теб.

— Същото можеше да се каже и за Мерлин и един-двама други. Предпазливостта никога не е излишна. Кажи сега защо съм ти потрябвал. Аз знам, разбира се, но искам да го чуя от твоята уста.

— Не е тайна. Жена ми Клитемнестра и нейният любовник Егист са се зарекли да ме убият. Дойдох да те попитам дали има начин да се измъкна от този капан, в който съм попаднал.

— Би трябвало да те убият, задето принесе в жертва дъщеря си Ифигения, за да може флотилията ти да стигне до Троя.

— Чакай малко! Има друга версия, в която не убивам Ифигения. Тя е жива, в Авлида!

— Я не ме будалкай. И двете версии са верни. Ти хем си убил дъщеря си, хем не си. Обаче и в двете версии си виновен. Чувал ли си за котката на Шрьодингер 2 2 Мисловен експеримент, според който в затворена черна кутия има котка и капсула с отрова, която се спуква под въздействието на случаен ядрен разпад. Не може да се определи точно в кой момент умира котката, но при отварянето на кутията тя винаги е мъртва — Б.пр. ? Това е научна басня, много популярна в твоето време.

— Чувал съм. Но не мога да кажа, че я разбирам.

— Авторът на тази история е осъден, въпреки че никоя котка не е загубила реално живота си. И това важи и за двата свята.