Робърт Шекли - 16 страховити истории

— И вие, и Агамемнон сте еднакво пренебрежими — отговори Харон. — Вие сте само актьори в стари пиеси, които имат по-голяма или по-малка значимост според капризите на епохата. Всички сте хора и не може да се твърди, че едни са по-значими от други. Но един персонаж като теб, Агамемноне, служи като символ и въпросителен знак за цялото човечество.

Смразяваща мисъл мина през ума на Агамемнон.

— Ами ти, Хароне? Какъв си ти? Човек? Или един от онези, които ни вкараха в лотарията?

— Ние сме някакъв вид живи същества. Съществуването ни е свързано с повече въпроси, отколкото с отговори. А сега, господа, надявам се, че разговорът ви е бил приятен, защото вече стигнахме.

Агамемнон забеляза, че наближават тъмен бряг. Беше нисък, като онзи, от който бяха тръгнали, но по края му имаше ивица светъл пясък.

Дъното на лодката застърга леко в плитчината.

— Дотук сте — обяви Харон. Обърна се към Агамемнон: — А ти да не забравиш, че си ми длъжник.

— Сбогом, пълководецо — каза Пилиад. — Надявам се на справедлива присъда и да се видим пак в двореца на Ахил, където се говори, че живее с Елена, най-красивата жена за всички времена. Говори се, че двамата правят пиршества за героите от Троянската война и декламират Омировите стихове на чист гръцки. Аз не бях герой, дори не бях истински грък, но се надявам, че Ахил и Елена приемат и хора като мен. Сега, след като смъртта ме избави от чумата, аз съм бодра душа и готов да приветствам великите герои от нашето троянско начинание.

— Дано да стане както искаш — отговори Агамемнон. — Аз може да се позабавя, понеже още съм жив.

Другите също се сбогуваха с него и го увериха, че не му се сърдят за смъртта си. После тръгнаха към троновете на съдиите, които се виждаха на едно възвишение. Агамемнон се насочи по една табела, на която пишеше: „Единствен път към Елисейските градини и Островите на блаженството.“ Това бе районът, където очакваше да срещне Тирезий.

Тръгна през красиви ливади с пасящи крави в далечината. Знаеше, че те са част от стадата на Хелиос, които постоянно преминавали в тази част на Хадес, защото тревата била по-свежа.

След известно време стигна до долина, в която имаше езерце. По средата му, затънал до гушата, стоеше мъж. От клоните на дърветата по брега, току над главата на човека висяха зрели плодове. Но посегнеше ли да откъсне банан или ябълка (пораснали на едно и също дърво), те се дръпваха и не можеше да ги достигне.

Агамемнон се досети кой е това. Приближи се до езерото и извика:

— Хей, Тантале!

— Я, Агамемнон! Царят на царете! Да не си дошъл да царуваш в ада, Агамемноне?

— Ами! Само минавам. Искам да говоря с Тирезий. Случайно да знаеш къде мога да го намеря?

— Тирезий има частен апартамент в двореца на Хадес. Като минеш онзи хълм, отляво. Ще го видиш.

— Много благодаря, Тантале. Тежко ли е това наказание, което са ти измислили боговете? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Много мило, че питаш, но няма какво да се направи. Освен това наказанието не е чак толкова жестоко, колкото изглежда. Боговете са много строги, когато раздават наказания, но не следят кой ги изтърпява. Затова тук няколко души се сменяме, така е по-разнообразно.

— С кого се редувате, ако не е тайна?

— Не е. Със Сизиф и Прометей от време на време си разменяме наказанията. Бутането на Сизифовия камък ми се отразява добре, иначе ще надебелея — при всяка възможност се тъпча като невидял.

— Хубаво, ама да търпиш, докато лешоядът кълве черния ти дроб… това сигурно не е приятно.

— Ще се изненадаш. Лешоядът често не улучва дроба и изкълвава някой бъбрек вместо него, което не е толкова болезнено. Особено като имаш предвид, че тук сме в ада и чувствата са малко притъпени. Дори цар Ахил и царица Елена, благословени да се наслаждават на ненадминатата красота на партньора си, нямат голямо желание за плътски удоволствия. Болката е за предпочитане през безчувствеността.

Агамемнон тръгна в посоката, която му показа Тантал. Изкачи се по стръмната пътека и видя долу приятна борова горичка. Между дърветата се разхождаха десетина мъже и жени с бели одежди и разпалено разговаряха.

Агамемнон се приближи към тях и се представи. Една жена каза:

— Знаем кой си. Очаквахме те, защото посещението ти бе споменато в няколко книги от изгорялата Александрийска библиотека. В чест на идването ти неколцина от нас написаха философски речи, озаглавени „Жалбата на Агамемнон“. Съдържат нещата, които очаквахме да чуем от теб.