Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Наблюдаваме най-малко три хиляди кораба. Унищожаването на предавателите е…

— Равна, ездачите с теб ли са — това пак беше гласът на Грондър, но много по-отривист и загрижен. Значи вече е самият той.

— Д-д-д-да.

— Локалната мрежа се срива. Животоподдържащите системи спират една след друга. Доковете всеки момент ще престанат да действат. Можехме да удържим на външната атака, ако не се рушахме и отвътре… Рилай умира… — Гласът му се изостри и все по-често се дочуваше прищракване. — Но „Вриними“ ще оцелее, а договорът си е договор! Кажи на ездачите, че ние ще им платим… по някакъв начин, някой ден. Ние изискваме … умоляваме те да проведат спасителната операция, за която подписахме договор. Равна?

— Да, те ви чуват.

— Тогава тръгвайте!

След тези думи гласът му се изгуби съвсем.

— „Единак II“ ще бъде тук след двеста секунди — обади се Синя раковина.

Тялото на Фам Нувен лежеше спокойно на пясъка и дишането му бе станало равномерно. Докато ездачите се търкаляха нервно напред-назад, Равна се огледа наоколо и внезапно осъзна, че смъртта и разрушението витаят във въздуха, макар всичко да изглеждаше мирно и спокойно като преди. Последните слънчеви лъчи прощално проблясваха по гребените на вълните.

После тревогата постепенно взе да се усеща наоколо. Започна да се чува излъчването на тревожни съобщения. Някои от огньовете по брега внезапно помръкнаха и групи от тъмни силуети се втурнаха между дърветата към по-крайните офиси. Сега всички кораби се устремиха нагоре, по-далече от хангарите, издигайки се все по-нависоко над морето. Накрая силуетите им съвсем се изгубиха сред угасващите слънчеви лъчи.

Това бяха и последните спокойни мигове на Равна.

Върху небето започна да нараства непрогледно черно петно. В началото беше толкова малко, че можеше да остане незабелязано. Равна почувства заплахата подсъзнателно, още преди да я е видяла с очите си. Едва по-късно можа да осмисли какво различаваше това петно от естествения мрак на нощта.

— Ето още едно! — извика Синя раковина. Беше още по-близо на хоризонта над Доковете — тъмна празнина, чиито краища се разпростираха все по-нашироко. Сякаш мрак поглъщаше мрака. — Какво е това?!

Равна не обичаше военната литература, но бе прочела достатъчно приключенски истории, за да се досети. Знаеше за бомбите от антиматерия и снарядите с кинетична енергия. Отдалече ефектът от действието на оръжията приличаше на ярки светли петна, често дори напомняше избухването на фойерверки. Употребени достатъчно близо обаче, те щяха да нажежат до бяло планетата и да я изпарят като водна капка, само че бавно, много бавно. Докато четеше юношеските романи, Равна си бе представяла съвсем различна картина. Без подготовката от тези четива тя би помислила, че има проблеми с очите и не вижда ясно. За нищо на света нямаше да повярва, че пред нея се води война.

Само Силите знаеха какво виждат в този момент ездачите.

— Вашите главни предаватели като че ли се… изпаряват — докладва Синя раковина.

— Но те са на светлинни години оттук! Няма начин да видим…

Върху небето се появи още едно неправилно петно. То висеше сякаш извън времето и пространството. Тялото на Фам Нувен се разтърси от нов спазъм, този път много по-слаб. Тя не се опита да го успокои, но внезапно от устата му рукна кръв. Гърбът на ризата му беше пропит с нещо лепкаво, което вонеше на гнило.

— „Единак II“ ще бъде тук след сто секунди. Има още много време, много, много време… — Синя раковина постоянно се суетеше наоколо, сипейки успокоителни забележки, което само показваше колко изнервен е всъщност. — Да, милейди, предавателите се намират на светлинни години разстояние. Още дълго време отделената при тяхното избухване светлина ще огрява небето за онези, които останат тук… Ако изобщо има оцелели. Но само част от силата на взривовете отива за произвеждането на тази светлина. Останалата свръхенергия е толкова унищожителна, че обикновената материя не може да й устои… Зрителните нерви биват поразени от притока на енергия и тогава цялата нервна система се превръща в приемател. — Той пак се засуети наоколо. — Но ти не се притеснявай. Ние сме здрави и бързи. Ще успеем да се промъкнем през пролуките преди да е станало късно.

Имаше нещо абсурдно в това едно същество, лишено от кратковременна памет, да се опитва да я заслепи с големите си познания. Тя се надяваше, че скродерът му е пригоден да понесе подобна суета.