Върнър Виндж - Огън от дълбините

По волята на някакви свръхестествени сили Равна беше на път да изживее наяве мечтите от своето детство — поход в името на благородна цел или пък спасителна мисия. Още по-странно — тя почти не беше уплашена от разкриващите се пред нея възможности.

Обект (56): Съжалявам, че прекъснах връзката за известно време. Не се чувствах много добре. Но господин Стийл каза, че трябва да поговоря с вас. Той казва, че имам нужда от повече приятели, които ще ме накарат да се почувствам по-добре. Амди също мисли така, а той е най-добрият ми приятел… — като че ли имам цяла кошница с кученца, но много по-умни и забавни от обикновените. Много ми се иска да ви изпратя рисунки. Господин Стийл обеща да отговори на вашите въпроси. Той прави всичко възможно, за да помогне, но лошите глутници скоро пак ще дойдат. Двамата с Амди изпробвахме онова, което ни казахте за кораба. Много съжалявам, но той пак не иска да работи… Мразя тая глупава клавиатура…

Организацията (57): Привет, Джефри. Амди и господин Стийл имат право. На мен винаги ми е приятно да поговорим и наистина мога да те накарам да се почувстваш по-добре.

… съществуват някои изобретения, които ще помогнат на господин Стийл да ви защити срещу враговете. Обмислихме известни подобрения на неговите стрели и огнехвъргачки. Изпращам ти и чертежи как се строят няколко вида крепостни укрепления. Моля, предай на господин Стийл, че не бихме могли да му кажем как се управлява кораба. Полетът с него ще бъде опасен дори за опитен пилот…

Обект (57): Да, дори татко се поизпоти, докато кацнем. Мисля, че господин Стийл просто не разбира това и малко се разочарова.

… А дали на кораба няма някакви други оръжия като тези на бойните фрегати — нещо като бомби и изтребители, които бихме могли да използваме?…

Организацията (58): Има и други изобретения, но ще трябва много време, за да може господин Стийл да ги направи сам. Нашият междузвезден кораб скоро ще тръгне от Рилай, Джефри. Ще пристигнем много преди да успеете да направите останалите изобретения…

Обект (58): Нима вие идвате? Значи наистина идвате най-после!!! Кога тръгвате? Кога ще пристигнете тук???

Равна обикновено пишеше съобщенията си до Джефри на клавиатура — това й помагаше да почувства обстановката, в която се намира детето. Усмихна се срещу екрана — днес щеше да каже на Джефри нещо повече от обичайните мъгляви обещания — можеше да определи кога точно тръгва корабът. Джефри със сигурност щеше да хареса съобщение (59). Тя написа: „По разписание излитаме след седем дни, Джефри. Пътуването ще трае около 30 дни.“ Не беше ли твърде прибързано да определя времетраенето на полета? Последните съобщения в дискусионните групи за границите на Зоните гласяха, че около Дъното се наблюдава необичайна активност. Светът на Остриетата все повече се доближаваше до Изостаналата зона… Ако „бурята“ се усилеше, пътят щеше да трае много по-дълго. Съществуваше дори 1% вероятност да продължи повече от 60 дни. Тя отдръпна ръце от клавиатурата. Трябваше ли да му каже и това? Проклятие. Най-добре е да бъде честна докрай. Забавянето можеше да повлияе зле на местните същества, които помагат на Джефри. Тя се опита максимално просто да обясни на момчето всички рискове по пътя. После се зае да описва спасителния кораб и всички чудесни неща, които той носеше на борда си. Момчето обикновено не пишеше дълги съобщения, освен ако не предаваше нещо от името на Стийл, но по всичко личеше, че много обича да получава от нея дълги писма.

Същата вечер Равна и ездачите си организираха прощално празненство сред вълните на брега. Решиха да го нарекат така, макар да приличаше по-скоро на традиционна човешка веселба, отколкото на събиране на ездачи. Синя раковина и Зелено стебло стояха доста далеч от водата, където пясъкът беше сух и топъл. Равна разположи освежителните напитки и коктейлите върху покривалото от скродера на Синя раковина. После тримата се настаниха на плажа и загледаха прехласнати залеза.

Имаше достатъчно поводи да празнуват — Равна получи разрешение да отпътува с „Единак II“, а и корабът вече беше почти готов за тръгване.

— Наистина ли сте доволна, че идвате с нас, милейди? — попита Синя раковина. — За нас двамата това пътуване ще донесе добри пари, но вие…

Равна се разсмя.

— На мен това ще ми се брои за екскурзия. — Тя толкова дълго и уморително бе спорила с началниците, докато получи разрешение да участва в мисията, че изобщо не й останаха сили да се пазари за заплащането. — Но аз много държах да пътувам с вас.