После се упъти с равна крачка обратно към дърветата, а Равна едва се удържа да не го догони.
— Накрая един личен съвет — не взимай всичко толкова присърце, Равна. Сама знаеш, че съм видял много неща през живота си. От Дъното на Вечния застой, та чак до Трансцендентното всяка зона си има и добрите, и лошите страни. В основата на Отклонението — наречи го както искаш: термодинамика ли, икономика ли — е високоразвитият разум и комуникациите на Върха на Отвъдното. Досега Отклонението не е засегнало нито една цивилизация от Средно ниво. Тук долу поддържането на комуникациите изисква огромни разходи и време, а дори най-съвършените системи не притежават собствен разум. За да се контролира такъв район са необходими постоянно действаща военна флота, тайна полиция и още доста от тукашните несъвършени предаватели. Но дори и да ги има, подобно владение ще е трудно за управление като всяка друга империя в Отвъдното. На всичкото отгоре това изобщо не е изгодно за една Сила. — Той се обърна към нея и забеляза мрачното й изражение. — Ей, опитвам се да ти обясня, че хубавото ти дупе е в пълна безопасност. — И посегна да я шляпне отзад.
Равна отблъсна ръката му и се дръпна като опарена. Тя продължаваше трескаво да търси разумни аргументи в подкрепа на своята теза, които биха накарали Силата да поразмисли. Имаше случаи, когато емисар на някоя сила е успявал да промени мнението на своя главнокомандващ. В момента обаче нищо добро не й идваше наум и тя успя само да изтърси:
— А твоята подвита опашка също ли е в безопасност? Ти спомена, че Древния се кани да ни изостави и да се прибере обратно там, където властват единствено Силите. Питам се дали ще те вземе със себе си или ще те остави тук като някое домашно животно, което вече му е в тежест.
Избухването й бе доста глупаво и само разсмя Фам Нувен.
— Пак правим сравнения, а? Най-вероятно е да ме остави тук като автоматична сонда, която е пусната да лети на свобода, след като е приключила задачата си. — Това пак беше грубо сравнение, но по негов вкус. — Във всеки случай, ако това стане достатъчно скоро, аз също бих искал да взема участие в спасителната експедиция. По всичко личи, че Джефри Олсъндот е попаднал в някоя цивилизация, която е още в своето Средновековие. Обзалагам се, че няма друг в Организацията, който да познава тази епоха по-добре от мен. Освен това вашият екипаж не би могъл да си пожелае по-добър съдружник за Дъното от един врял и кипял пътешественик на Кюенг Хо.
Той говореше безгрижно, сякаш смелостта и опитът бяха единствено негова привилегия, а всички останали са несръчни чираци.
— Я гледай ти! — Равна постави ръце на хълбоците и наклони глава. Това вече й дойде твърде много — та нали всичките му спомени бяха една измама. — Вярно, ти си онзи малък принц, израснал сред интриги и убийства, който после полетял сред звездите с Кюенг Хо… Замислял ли си се наистина за своето минало, Фам Нувен? Или твоят Древен тактично те отклонява от деликатната тема? След онази очарователна вечер във „В компанията на странниците“ аз обаче се замислих над въпроса. И знаеш ли какво — от целия ти живот има само едно-две неща, в които можеш да бъдеш абсолютно сигурен. Например, че наистина си бил астронавт в Изостаналата зона. Всъщност не, става дума за двама-трима астронавти, защото нито едно от намерените тела не е било цяло и е трябвало да те закърпят с наличните останки.
Ти и твоите спътници сте били убити в долния край на Великия застой. Това е всичко. А, още нещо. Корабът ви не е имал способността автоматично да възстановява заложената в него памет. Единственото, което открихме в харддиска, беше написано най-вероятно на някой от азиатските езици на Земята. Ето това е всичко, абсолютно всичко , с което разполагаше Древния, когато е замислял измамата.
Усмивката на Фам сякаш замръзна на лицето му. Равна се възползва от това, че той не може да обели и дума, и продължи бързо:
— Но няма нужда да го виниш за стореното. Нали разбираш, той беше заставен да действа доста бързо. Целта му е била, колкото се може по-скоро да убеди „Вриними“ и мен самата, че ти си истински. Затова се е разровил из архива и е скалъпил този миш-маш, който сега смяташ за свои спомени. Просто е взел по нещо оттук-оттам. Сигурно работата му е отнела цял един следобед, затова трябва да си му благодарен за положените усилия.
Трябва да призная, че Кюенг Хо наистина е съществувал. Но на Земята , при това хиляди години преди космическите полети. Вероятно е имало и звездни колонии, чиито основатели са от азиатски произход, макар това да си е чиста догадка от негова страна. Няма спор, Древния наистина има чувство за хумор. Нагодил е целия ти живот като рицарски роман чак до последната трагична експедиция. Това , между другото, е имало за цел да ме срази окончателно! В моя чест е направил комбинация от няколко пренийорски легенди.
Читать дальше