Върнър Виндж - Огън от дълбините

Равна наблюдаваше своя гост с крайчеца на окото, преструвайки се, че задълбочено изучава данните в компютъра си. Нахалната усмивка на Фам никак не беше променена. Тя се зачуди дали някога ще събере кураж да го попита… колко човешка емоция бе вложил в тяхното любовно приключение. Изпитваше ли изобщо нещо към нея? Проклятие, поне беше ли изкарал приятно онази нощ!

От гледна точка на Трансцендентното той сигурно е сравнително ограничена база данни, но за нея си оставаше човешко същество.

— Ами, виждате ли… Организацията продължи да наблюдава кораба беглец от Страум, дори след като вашият главнокомандващ изгуби интерес към него.

Фам Нувен любезно повдигна вежди.

— Така ли?

— Преди десет дни обичайният сигнал за определяне координатите на кораба беше прекъснат от ново съобщение, очевидно изпратено от оцелял член на екипажа.

— Моите поздравления. Успели сте да запазите това в тайна дори от мен самия.

Равна не обърна внимание на това явно предизвикателство.

— Постарахме се да го запазим в тайна от всички, сър. Причините за това са ви известни.

Тя извика върху екрана на компютъра си разменените през последните дни съобщения и го обърна към Фам. Бяха преведени на трисквелайн, за да може и той да ги разбере. Естествено, при превода бяха коригирани правописните и стилови грешки на оригиналните послания. Тонът им обаче оставаше непроменен. Равна имаше за задача да контактува с бегълците от името на Организацията. Беше все едно да разговаряш в тъмна стая с някого, когото никога преди не си виждал. Въпреки това тя можеше да си го представи лесно. Тънко пискливо гласче, което викаше за помощ иззад неправилно поставените главни букви и изобилието от удивителни знаци. Тя не разполагаше с видеозапис на детето, но чрез архива на човешката раса от Сяндра Кей се добра до снимки на неговите родители. Изглеждаха като типични страумляни, но имаха кафявите очи на клановете Линден. Малкият Джефри трябваше да е слабичък и с кафява кожа.

Погледът на Фам Нувен пробяга по съдържанието на съобщенията и се закова на последните няколко реда.

Организацията (17): На каква възраст си, Джефри?

Обект (18): На осем. Искам да кажа, че съм осемгодишен. Вече съм достатъчно голям, но въпреки това се нуждая от помощ.

Организацията (18): Ние ще ти помогнем. Ще дойдем, колкото се може по-скоро, Джефри.

Обект (19): Съжалявам, че вчера не можах да се свържа с вас: Лошите пак бяха на хълма. Не беше безопасно да идваме при кораба.

Организацията (19): Толкова ли са близо до вас лошите?

Обект (20): Да, да. Виждам ги от острова. Сега на кораба сме заедно с Амди. Когато пристигнахме навсякъде около него имаше убити войници. Дърворезбарите често нападат по тези места. Майка е мъртва. Татко е мъртъв. Джоана е мъртва. Господин Стийл ще ме пази, колкото може. Той казва, че трябва да съм смел.

Докато Фам четеше, усмивката му се стопи.

— Горкото дете — каза меко накрая той. После сви рамене и шляпна с длан по масата пред себе си. — Е, радвам се, че „Вриними“ изпраща спасителна мисия. Много щедро от ваша страна.

— Не е точно така, сър. Погледнете отново темите от номер 6 до номер 14 — момчето се оплаква от системите на кораба.

— Наистина, говори за неща, които сякаш са стари като света — клавиатура, видеоекран, липса на гласоопознавателна система. Изключително недружелюбна обстановка. Изглежда корабокрушението е извадило от строя почти всичко, а?

Преди срещата Равна се бе заклела пред себе си да запази хладнокръвие, независимо от обстоятелствата.

— Не вярвам да е точно така, ако се има предвид къде е правен корабът. — Фам само се усмихна, затова Равна продължи с обясненията. — Процесорите работят като тези от Върха или произведените в Трансцендентното. Единствено неблагоприятната околна среда, в която се намират в момента, е причина да загубят обичайната си чувствителност.

Фам Нувен откърти дълбока въздишка.

— Всичко досега съвпада с версията на ездачите, нали? И ние продължаваме да храним илюзии, че тая щайга съдържа някаква велика тайна, която е в състояние да види сметката на Заразата.

— Точно така!… Виж, по едно време Древната беше много заинтригувана от подобна възможност. Защо сега изведнъж изгуби всякакъв интерес? Има ли причина, която да дава основание за съмнения, че корабът е ключ към спасението от Заразата?

Такава бе версията на Грондър за внезапно спадналия интерес на Древната. През целия си живот Равна Бергсъндот само слушаше легенди за Силите. Сега й се отдаваше шанс да поговори лично с една от тях. Чувството, което изпита при тази мисъл, беше невероятно.