Върнър Виндж - Огън от дълбините

Всяко усъвършенстване на оборудването беше от жизненоважно значение. Предстоеше да приближат самия край на Застоя. В най-добрия случай това би било ужасно изпитание и за тях, и за кораба. Последните проучвания обаче показваха раздвижване около границите на Зоните. Само една малка грешка или неточност щеше да ги отпрати от другата страна, където скоростта на светлината беше установена величина. Ако това станеше, единствената им надежда оставаха допълнителните двигатели, които сега монтираха на техния кораб.

Синя раковина бе готов да поеме този риск. Преди да срещне Зелено стебло той на няколко пъти стигна Дъното и дори един-два пъти заседна в неговите плитчини. И все пак…

— И аз като теб обичам приключенията — започна Синя раковина, но в гласа му се прокрадна раздразнение. — Обаче да ходим чак до Дъното, за да спасяваме някакви, които са имали неблагоразумието да се натикат в тая дивотия… Ако ни платят достатъчно, тогава — да. И все пак… Представи си само, че корабът на страумляните наистина се окаже толкова важен, колкото смята Равна. Да си призная, това ми се вижда доста невероятно — много време мина, а нищо не подсказва, че Отклонението е непълно. Но Равна накрая успя да убеди Организацията в своите аргументи. Та казвам, представи си, че там долу има нещо, което застрашава Страумлинската зараза…

Ако Заразата усетеше някак кроежите им, щеше да изпрати флотилия от десетки хиляди бойни кораби, които да търсят онова, за което бяха тръгнали и те. На Дъното „Единак II“ щеше да е малко по-сигурен от обикновените кораби, но това пак нямаше да спаси живота им.

Откъм Зелено стебло не дойде никакъв отговор. Чуваше се само доволното й тананикане. Дали пък не изгуби отново нишката на разговора? После гласът й долетя изпод водата и заедно с него отново го връхлетяха грижите.

— Разбирам, че това може да е краят, Синя раковина. Но продължавам да мисля, че трябва да рискуваме. Ако всичко свърши благополучно, постигнатото от нас ще има огромна стойност. Ако експедицията ни има дори минимален шанс да спре Заразата, тогава наистина е съдбоносна. Би могла да спаси хиляди цивилизации, а заедно с тях и милиони брегове с ездачи…

— Хм, в момента следваш инстинктите на стеблото си, а не разума на скродера.

— Сигурно си прав. — Двамата бяха свидетели на развитието на Заразата още от нейното възникване. Ужасът и съчувствието им към засегнатите нарастваха с всеки изминат ден. — Въпреки това си мисля, че дори да останем тук още цяла година, докато напълно осъзнаем и почувстваме събитията, нашето решение няма да се промени и пак бихме приели да извършим спасителната експедиция.

Синя раковина нервно се затъркаля напред-назад. Пясъкът нахлуваше заедно с водата през перестите му листа. Тя беше права, в името на всички Сили, тя беше права. Но той още не можеше да го признае гласно. Предстоящата експедиция го изпълваше със страх.

— Помисли още веднъж, приятелю. Ако нашата мисия наистина е съдбоносна за всички обитатели на Отвъдното, няма как те да не ни помогнат. Нали ти е известно, че в момента Организацията води преговори с емисаря на Древната. Ако те завършат в наша полза, тогава сигурно ще получим ескорт, който е осигурен от трансцендентна Сила!

Тази идея почти разсмя Синя раковина. Двамина беззащитни ездачи, тръгнали да рискуват живота си в Дъното на Отвъдното, които обаче са охранявани от Трансцендентното!

— Надявам се да си права — едва успя да промълви той.

Двамата ездачи не бяха единствените, които таяха надежда за помощ от Трансцендентното. Недалеч от мястото, където се плискаха във водата, Равна Бергсъндот нервно крачеше из кабинета си. Що за ирония на съдбата — дори почтените хора да извличат изгода от масовите бедствия! След провала на Арбитражната арткорпорация прехвърлянето на Равна в Отдела по маркетинг на Организацията окончателно се реши. Откакто Заразата започна да се разпространява и пазарите на Върха изпаднаха в колапс, интересът на Организацията към Страумлинското отклонение нарасна значително. „Специалните“ познания относно човешката природа внезапно станаха изключително ценни и доскорошната стажантка се превърна в незаменим съветник. Въпреки че Страумлинското отклонение представляваше вече само малка част от новообразуваната Зараза, оскъдните данни, които Заразата благоволи сама да даде за себе си, бяха изключително на самнорск. Грондър и неговите шефове продължаваха да настояват за компетентното мнение и анализите на Равна.