Върнър Виндж - Огън от дълбините

Уточнение: Клаудмарк е търговски език от Върха на Отвъдното. Въпреки разговорния стил, който е употребен, при превода може да бъде предаден единствено основния смисъл на казаното

Подател: Центърът на Клауд, отговарящ за проблеми в търговията с Трансцендентното

Тема: Въпрос на живот и смърт

Резюме: Арбитражната арткомисия е поразена от Страумлинското отклонение посредством атака по Мрежата. Моля използвайте предавателите на Средно ниво, докато трае извънредната ситуация

Ключови фрази: Атака на Мрежата, междузвездна война, Страумлинското отклонение

Разпространение чрез:

Дискусионна група „По следите на войната“

Дискусионна група „Хомо сапиенс“

Дата: 61.12 дни от падането на Страумлинските владения

Послание:

Внимание! Сайтът, самоопределящ се като Арбитражна арткорпорация, е вече под контрола на Страумлинското отклонение. Така широко рекламираните техни нови услуги са смъртоносен капан. Имаме неоспорими доказателства, че Отклонението е използвало връзките на Мрежата, за да преодолее защитата на арткорпорацията и да я завладее. По всичко личи, че голяма част от нея е вече контролирана директно от Страумлинската Сила. Незасегнатите от първоначалната атака части са били унищожени.

Как можем да противостоим? Ако през последните хиляда секунди сте получили протоколи от Върха с подател „Арбитражната арткорпорация“, изчистете ги незабавно! Ако те вече са се разпространили в някои части на Мрежата, тогава се налага незабавното физическо унищожение на засегнатите места! Даваме си сметка, че така ще изчезнат цели слънчеви системи и търсим някаква алтернатива, но засега това е единственото спасение. Подложени сме на атака от Трансцендентното!

Ако оцелеете след първоначалната опасност (в продължение на следващите трийсетина часа), тогава съществуват няколко процедури, които биха ви осигурили относителна безопасност. Не приемайте протоколи, идващи от Върха! При крайна необходимост преориентирайте всичките си комуникации през Средното ниво като превеждате посланията през местните търговски езици.

За по-далечно бъдеще: Очевидно е, че в нашата част от Галактиката действа изключително мощно Отклонение от втора степен. През следващите тринайсет години всички напреднали цивилизации около нас ще бъдат изложени на огромна опасност.

Ако успеем да установим произхода на това Отклонение, тогава ще можем да открием слабите му места и да организираме отбраната си. Отклоненията от втора степен обикновено имат в основата си деформирана Сила, която създава структури във Върха, които съществуват посредством симбиоза. Има неизброимо много възможности за тяхното възникване. Някои от тях са съвсем прости шеги, разказани от Силите. Другите са оръжия, създадени от новороденото трансцендентно, които не са били снабдени с необходимата защита.

Произходът на опасността, която ни заплашва, е категорично установен и документиран. Наскоро бяха открити източници от Средно ниво, хомо сапиенс и в основите на Страумлинските владения. Склонни сме да повярваме на теорията, разпространена чрез послания (…), в която се твърди, че изследователите на Страум са експериментирали посредством преки връзки и че рецептата е съдържала формула за раждането на зло от древни времена.

Вероятна възможност: коренът на злото е далеч в миналото, когато е било запланувано унищожаване на Мрежата. Той е бил засекретен в някой от изгубените архиви и е съдържал в себе си формулата как отново да бъде върнат към живот от следващите поколения. Ето защо ние сме изключително заинтересувани от всяка информация, която се отнася до хомо сапиенс.

На следващия ден Амди предприе най-дългото пътешествие в живота си. Приведени зад преградите срещу вятъра, те бавно се спускаха към брега по широките, павирани с огладени камъни улици. Господин Стийл водеше групата, покачен на каручка, теглена от три керога. Изглеждаше прекрасно в куртките, украсени с червени ленти и ширити. От двете му страни подтичваха облечените в бяла кожа стражи. Най-накрая вървеше намусената Тайратект. Северното сияние беше по-прекрасно отвсякога. То светеше още по-ярко на дневна светлина, отколкото в лъчите на луната, която сега висеше на северния хоризонт. От стрехите на къщите висяха ледени шушулки, а най-големите от тях стигаха чак до земята. Слънцето ги караше да искрят и те приличаха на колони от зеленикаво сребро.