Върнър Виндж - Огън от дълбините

Строго секретно съобщение на Организацията Вриними. Да не се разпространява извън пределите на Първи пръстен от локалната мрежа

Предавател Рилай 00 настроен за приемане на блуждаещи сигнали

Начало 19.40.40 по часовия пояс на Доковете, 17/01 52090 година на Организацията (128.13 дни от падането на Страумлинските владения)

Синтаксис за връзка 14, копиране на посланието проследено по разклонения. Сила на сигнала S/N, отговаряща на тази от предишните радиосигнали

Език: самнорск

Подател: Джефри Олсъндот от Не-знам-къде-се-намирам

Тема: Здравейте. Казваме Джефри Олсъндот. Корабът ни претърпя авария и се нуждаем от помощ. Моля отговор

Резюме: Съжалявам за грешките. Тази клавиатура е глупава!!

Ключови фрази: Не знам

Получател: Някой в Рилай

Послание: (празно)

Ездачите се плацикаха във вълните на плажа.

— Мислиш ли, че животът му е в опасност? — попита този с тънкото зелено стебло.

— Чий живот? — отвърна на въпроса с въпрос онзи със синкавата черупка.

— На Джефри Олсъндот, човешкото дете.

Синя раковина изпъшка мъченически и започна да се консултира със скродера си. Бяха дошли на брега, за да се освободят поне за кратко от всекидневните грижи, но Зелено стебло не го оставяше на мира. Той прегледа набързо вероятностите за възникване на рискова ситуация около Джефри.

— Разбира се, че е в опасност, бъбривке. Това става ясно дори само от последното му послание!

— О! — В гласа на Зелено стебло пролича объркване. — Съжалявам, че отново ти напомних за нашите грижи.

Така си беше. Това припомняне само го разтревожи, но той не можеше да направи нищо, за да промени положението. Тя замълча, а само след миг Синя раковина дочу радостното й тананикане край брега. Вълните ги обливаха безспир с благодатна прохлада. Синя раковина се потопи целия във водата, поглъщайки живителната енергия, която кипеше в недрата й. Брегът се простираше невиждано красив. Никъде по света не бе попадал на такава хубост. Дори най-силните думи бледнееха пред съвършенството на Отвъдното. Когато пяната се отдръпнеше от телата им, отгоре се откриваше индиговият небесен купол над Доковете. Понякога върху неговото кадифе проблясваха междузвездни кораби.

Синя раковина се опита да освободи съзнанието си от грижите. Всеки час, прекаран в спокойно съзерцание, му помагаше да затвърди по още някой от своите спомени… Но сега от усилията му не излезе нищо — вече не можеше да прогони тревогите, които му припомни Зелено стебло. След малко отново заговори:

— Понякога ми се иска да бях от Малките ездачи.

Тогава щеше да прекара целия си живот на едно място, а скродерът му би бил със съвсем ограничена памет.

— Разбирам те, но ние вече сме избрали своя път — отвърна Зелено стебло. — А този избор е свързан с много жертви. Понякога трябва да помним дори неща, които са се случили само веднъж-два пъти. Но затова пък имаме шанс пред нас да се открият възможности за невероятни приключения. Каквото и да се случи, аз се радвам, че приехме да се нагърбим със спасителната експедиция, Синя раковина.

Изглежда този ден и двамата нямаха подходящо настроение за почивка край брега. Синя раковина коригира височината на скродера си и се изравни със Зелено стебло. После се задълбочи в механичната си памет, преглеждайки отново данните, с които разполага. Имаше твърде подробна информация за всякакъв род катастрофи. Създателят на първия скродер явно е смятал войните, отклоненията и болестите по растенията за особено съществена част от историята на света. Такива вълнуващи събития бяха способни да заличат цели цивилизации от лицето на земята.

Но Синя раковина си даваше сметка, че пречупени през безкрайността на Вселената, тези бедствия се превръщаха в незначителна подробност от историята на цивилизациите. Извънредни отклонения с унищожителен размах се наблюдаваха само веднъж на хилядолетие. Това, че двамата със Зелено стебло станаха свидетели на едно от тях, си беше просто лош късмет. През последните десет седмици няколко цивилизации на Върха отпаднаха от Мрежата. Те бяха погълнати от симбиозата, която всички вече наричаха Страумлинската зараза. Търговията на Върха бе парализирана. Откакто получиха финансова помощ да продължат работа, двамата със Зелено стебло изпълниха няколко поръчки, но всичките бяха в Средното ниво.

„Вриними“ се нае да организира секретна мисия до Дъното на Отвъдното. Тъй като двамата със Зелено стебло волю-неволю вече се замесиха в тази история, участието им в експедицията беше напълно естествено. В момента „Единак II“ стоеше в един от хангарите, за да го оборудват със самонасочващи се антени и приспособления, пригодени за работа на Дъното. Внезапно цената на кораба им скочи десет хиляди пъти. Дори не стана нужда да се пазарят… А това бе най-обезпокояващо от всичко досега.