Върнър Виндж - Огън от дълбините

Сигурно и тяхната единствена дива нощ бе й струвала не по-малко скъпо. Но Равна си наложи да не казва това на глас.

— Точно така. А пък „Вриними“ изхарчи почти всички получени средства.

— За да се разплати с клиентите си, които вие ощетихте! Фам, не можеш ли поне да ни кажеш защо ?

Наглата усмивка почти изчезна от лицето на емисаря. Той отново прегледа набързо данните в компютъра. Не, Фам Нувен със сигурност не бе обсебен от Силата и по-голямата част от него си оставаше човешко същество. Тя разбра това по изражението му, когато четеше посланията на Джефри Олсъндот. Зад арогантността се криеше почтено и чувствително създание.

— Ще направя каквото е по силите ми. Но помни, Равна, дори да съм част от Древния, моята памет и способностите ми да обяснявам са ограничени като човешките.

— Точно така. Отклонението вече поглъща Върха на Отвъдното. Докато тази твоя Сила се стиска като някоя пинтия, сигурно ще изчезнат още петдесет цивилизации. Дори след няколко хиляди години все още ще личат последиците от това бедствие — отровени звездни системи, изкуствени раси и кръвожадни идеи, които само чакат някой да ги приведе в изпълнение. Но — колкото и да ми е неприятно да го кажа — какво чак толкова е станало?! Древния се занимава с проблема вече близо сто дни. Това е много дълго време, особено за някой древен като него. Той съществува вече десет години и съзнанието му е устремено някъде далеч напред към… промените, които ще го направят независим, от какъвто и да било род комуникации. Защо му трябва да се занимава с нашите дребни несгоди?! — Изреченото дотук бе една от стандартните теми, разработвани в училище, но Равна не можа да се овладее. Сега всичко е съвсем истинско! — Но въпреки това историята гъмжи от примери, когато Силите са помагали на раси от Отвъдното, а понякога дори на отделни личности!

Преди срещата тя основно проучи расата, която беше създала Древния. Хората от нея се оказаха непоправими празнодумци. Съобщенията им по Мрежата съдържаха предимно клюки и празни брътвежи, което личеше дори след съвестния превод, осигурен от Рилай. Изглежда нямаха никакви заслуги към Древния и той не се чувстваше длъжен на човешкия род. Оставаше да разчита на собствения си чар — последния й коз при преговорите.

— Виж какво, опитай се да погледнеш нещата от друга страна. Дори обикновените хора нямат нужда от дълги обяснения, когато се налага да помогнат на пострадало животно.

Усмивката на Фам лека-полека започна да се връща.

— Голям майстор на сравненията и примерите се извъди! Все пак имай едно наум, че нито едно сравнение не е напълно точно, защото колкото по-сложна е дадена система, толкова по-комплицирана е и нейната мотивация за едно или друго действие. Но… Е, добре, нека поразсъждаваме върху едно друго сравнение. Древния е почтено момче и притежава хубав дом в най-представителния квартал на града. Един ден се събужда и вижда, че има нов съсед — мърльо, от чийто имот постоянно бълва отровна мътилка. На мястото на Древния и ти би се загрижила какво става, нали? Най-вероятно първо ще огледаш дали е засегнат твоя имот. После ще поговориш с натрапника и ще поразпиташ откъде идва, за да добиеш представа какво може да се очаква от него. Организацията „Вриними“ стана свидетел на част от тези проучвания.

И така, не след дълго Древния разбира, че новият съсед е нехигиенична и гадна персона. Начинът му на живот отравя околната среда и замърсява храната. Това е доста обезпокоително. От него смърди лошо, а освен това причинява вреда на много безобидни и беззащитни живи същества. Но след по-задълбочено проучване се установява, че неговите безобразия не засягат частната собственост на нашия приятел. Затова Древния се ограничава да прикани съседа да ограничи смрадта, която се носи от дома му. А това, че онзи яде токсични храни, може да се приеме и като въпрос на личен избор. — Фам направи пауза. — Мисля, че това сравнение е доста сполучливо и изяснява картината. След първоначалната мистерия Древния стигна до заключение, че това Отклонение е съвсем обикновено и толкова банално, че дори създания като нас двамата могат да установят неговата недобронамереност. То се е носело из архивите на Отвъдното под една или друга форма стотици милиони години.

— В такъв случай бих събрала всичките си съседи и бих изгонила натрапника от града!

— И това се обмисляше, но би излязло много скъпо. Освен това доста хора ще пострадат при такава акция. — Фам Нувен спокойно се изправи и се усмихна обезкуражаващо. — Е, това е всичко, което имахме да ти кажем.