Върнър Виндж - Огън от дълбините

Синя раковина и Зелено стебло дойдоха съвсем близо до Равна. Листата им издаваха слаб стържещ звук. На хиляди светлинни години от тях, някъде в Трансцендентното, една от Силите се бореше за своя живот. Единственото свидетелство за тази схватка на живот и смърт, което те виждаха, бе как едно човешко същество постепенно се превръща в лигавещ се идиот.

— Ето затова искам да ти се извиня, моя малка Равна. Дори да ти бях помогнал, това нямаше да ме спаси. — Гласът му се задави и той захърка мъчително. — Но сега ще си отмъстя. Ето тази мотивация ти вече можеш да проумееш. Подготвих кораба ти. Ако тръгнеш веднага и не използваш агравитаторите, ще успееш да се спасиш през следващия един час.

Гласът на Синя раковина прозвуча едновременно плахо и заплашително.

— Да се спаси? Тук долу може да ни навреди само обикновена военна атака, а досега няма никакви признаци да се готви подобно нещо.

Нима в тихата и спокойна нощ срещу нея стоеше някакъв обикновен маниак? Равна отново направи справка с компютъра си — нищо необичайно, освен засиленото потребление от страна на Древния.

Фам Нувен се опита да се засмее, но това премина в болезнена кашлица.

— О, в атаката няма нищо необичайно, но тя беше много умно подготвена — просто няколко грешки в отговорите през последните седмици. Сега бедствието стигна своята кулминация и ще отслабне само след няколко часа. Но тогава ще бъдат унищожени и безценните системи на Рилай, дадени като дар от Върха… Равна! Ако не се качиш на кораба, ще бъдеш мъртва само след няколко хиляди секунди. Замини оттук и ако оцелееш, отиди на Дъното. Вземи… — Гласът на емисаря съвсем заглъхна в края на изречението. После представителят на Силата за последен път успя да се съсредоточи и по лицето му отново пробягна крива усмивка. — Това е и моят подарък за теб — най-доброто, което мога да направя, за да ти помогна.

Усмивката на Фам постепенно се изгуби. Безжизненият поглед постепенно беше заменен от учудване, което прерасна в нечовешки ужас. Фам Нувен си пое дълбоко въздух, успя само да извика прегракнало и се строполи на земята. Лицето му се зарови в пясъка, а той продължи да издава някакви пискливи и гъргорещи звуци.

Равна отново изкрещя номера на Грондър и се затича към Фам Нувен. Обърна го с лице нагоре и се опита да почисти устата му от пясъка. Припадъкът трая няколко секунди, през цялото време крайниците му трескаво махаха из въздуха. Равна получи няколко здрави удара, докато се опитваше да го укроти. После Фам утихна и тя едва долавяше дъха му. След малко дочу гласа на Синя раковина.

— Той по някакъв начин е успял да отвлече „Единак II“. Корабът вече е на четири хиляди километра и се носи право към Доковете. Небеса, ние сме разорени!

Един неразрешен полет близо до Доковете можеше да причини доста неуредици. Но Равна не обърна внимание на тази заплаха.

— Има ли вече данни за атака? — попита тя през рамо. Беше отметнала главата на Фам назад, за да е сигурна, че може свободно да диша. Ездачите си размениха кратко шумолене. После Зелено стебло отговори:

— Става нещо необикновено. Основните предаватели се държат доста странно. — Значи Древния все още не беше прекъснал връзката. — В локалната мрежа са се появили задръствания и връзките са объркани. Почти всички системи са минали на автоматично управление, а служителите са мобилизирани за извънредна ситуация.

Равна вдигна очи към небето. То беше катраненочерно, обсипано с множество ярки точки — корабите, които идваха и отпътуваха от Доковете. Всичко оставаше мирно и без промени. Но въпреки лъжливото спокойствие нейният компютър също показваше онова, което разтревожи Зелено стебло.

— Равна, в момента ми е невъзможно да говоря — хълцащият глас на Грондър се разнесе във въздуха над нея. Очевидно използваше секретаря си. — Древната е завзела почти целия Рилай. Намери емисаря на всяка цена. — Късно, много късно! — Изгубихме контакт с наблюдателните системи при предавателите. Станаха сривове в хардуера и повечето програми. Древната твърди, че сме били атакувани. — Последва петсекундна пауза. — Индикаторите показват наличие на полети в района на границите ни.

А те се намираха само на половин светлинна година от тях.

— А така! — разнесе се откъм Синя раковина. — Значи полети около границите! Че как са могли да не забележат приближаването им! — И той се завъртя объркано около себе си.

Секретарят на Грондър не обърна внимание на този въпрос.