Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Радвам се — включи се в разговора и Зелено стебло.

— Смея се — започна пак Синя раковина. — Моята спътница е особено доволна, че не сте нацупена и кисела. Ние доста се разочаровахме от двукраките, откакто пътувахме с онези наши атестатори. Сега обаче няма никакви причини за тревога. Чели ли сте съобщенията в дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ през последните петнайсет часа? Тая Зараза е престанала да расте и границите й вече са почти постоянни. Готов съм веднага да поемем на път.

Поседяха мълчаливо двайсетина минути. Покрай извитата линия на брега сред сгъстяващия се мрак започнаха да се появяват самотни огньове — пикници на колеги след работно време. Изведнъж съвсем наблизо се дочу хрущене от стъпки по пясъка. Равна се извърна и видя Фам Нувен да се приближава към тях.

— Насам — извика тя.

Той бавно тръгна по посока на гласа. След последния им бурен разговор твърде рядко се мяркаше насам. Явно нейните думи го бяха засегнали болезнено. Най-вероятно Древния вече се беше погрижил да ги заличи от паметта му. Въпреки закрилящата го Сила, Фам Нувен все пак си оставаше обикновен човек. Тя осъзна, че е сгрешила, когато се опита да засегне Древния като нарани Фам.

— Поседни при нас. Галактиката ще се появи след около половин час.

Ездачите се разшумоляха. Те толкова бяха погълнати от залеза, че едва сега забелязаха посетителя. Фам Нувен застана с ръце на хълбоците на няколко крачки зад Равна и впери поглед над водата. Когато извърна лице към нея, тя забеляза, че зеленикавата светлина придава на чертите му някаква мрачна и свръхестествена ожесточеност. После обичайната усмивка отново се появи на устните му.

— Дължа ти извинение.

„Аха, Древния май ти е позволил пак да се върнеш при хората.“ Въпреки това Равна се трогна и смутено отклони поглед от него.

— Сигурно и аз трябва да ти се извиня. Ако Древния не иска да помогне, едва ли някой или нещо би променило неговото решение. Тогава не биваше да си изпускам нервите.

Фам Нувен тъжно се засмя.

— Твоите грешки не са така фатални. Аз все още се опитвам да разбера къде се провалих. Но вече е твърде късно да си блъскам главата над това.

Той отново се загледа в морето. След миг Равна също се изправи и тръгна към него. Отблизо очите му бяха като от стъкло.

— Какво има?

„Проклет да си, Древни, ако си решил да го изоставиш. Поне го направи изведнъж, а не го късай парче по парче.“

— Ти беше голям специалист по въпросите на Силите в Трансцендентното, нали така?

Ето пак този негов сарказъм.

— Може и така да се каже.

— Дали тия батковци водят войни?

Равна присви рамене.

— Ами носят се всякакви слухове… Предполагаме, че и между тях съществуват конфликти, но са твърде незначителни, за да бъдат наречени войни.

— Дяволски си права. И там се водят битки, но те са много по-различни от всичко тук, долу. Облагите от мирното съвместно съществуване са толкова големи, че… Ето защо не можах да приема насериозно Отклонението. Това създание е толкова жалко — лигав пес, който е осрал дори собствената си бърлога. И да иска да унищожи останалите Сили, това никога няма да стане. Даже след милиарди години.

Синя раковина се затъркаля към тях.

— Кой е този, милейди?

Това безцеремонно прекъсване беше нещо обичайно в маниера на ездачите, но все не успяваше да привикне с него. Ако Синя раковина си направеше труда да се консултира със скродера си, нямаше да има нужда да пита. И въпреки това въпросът я свари неподготвена. Кой наистина беше това? Тя хвърли поглед към компютъра си. В момента се осъществяваше предаване, което започна с пристигането на Фам Нувен. В името на всички Сили! Три предавателя бяха заети от един-единствен потребител! Тя отскочи като опарена назад.

— Ти?!

— Аз! Още веднъж сме очи в очи, Равна. — Циничното и похотливо изражение сякаш пародираше самоуверената усмивка на Фам. — Съжалявам, че не мога да бъда толкова забавен тази вечер. — Той непохватно се тупна в гърдите. — Използвам подсъзнателните инстинкти на това същество… Опитвам се да спася кожата.

От устата на Фам потекоха слюнки. Очите му се оцъклиха насреща й, а после погледът им се замъгли.

— Какво правиш с Фам?!

Емисарят тръгна залитайки към нея.

— Разчиства си място — долетя гласът на Фам Нувен.

Равна трескаво изрече телефонния код на Грондър. Не последва никакъв отговор. Емисарят поклати глава.

— Точно сега тези от Организацията „Вриними“ са твърде заети. Убеждават ме да намаля потреблението и да освободя предавателите им. Мобилизирали са цялата си смелост, за да ми се противопоставят. И не искат да повярват на онова, което им казвам. — Той се изхили — рязък хълцащ звук. — Както и да е, вече няма толкова голямо значение. Сега разбирам, че атаката тук е била за отвличане на вниманието, и това недоглеждане ми коства живота… Как ти се струва, моя мъничка Равна? Оказа се, че Заразата не е била Отклонение от втора степен. Когато тръгнах, аз само смътно се досещах какво става… Тя е нещо много древно, много могъщо… И в момента жив ме изяжда.