Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Ами да, ако успеем да накараме другата радиостанция да проработи…

Този следобед двата караула не се застъпиха. Първата смяна се прибра доста по-рано заради студа. Те не подозираха, че си играят със съдбата.

Кабинетът на Стийл преди принадлежеше на Повелителя. Той изобщо не приличаше на останалите помещения в замъка. С изключение на залите за срещи, в неговите стаи можеше да се побере само по една глутница. Това не значеше обаче, че са твърде малки. Имаше пет отделни помещения, без да се брои банята. Но с изключение на библиотеката никое от тях не надхвърляше четири метра ширина. Таваните бяха ниски, на по-малко от метър над пода, и никъде нямаше балкони за посетители. Слугите стояха в специални зали, отделени със стена от покоите на господаря. Столовата, спалнята и банята имаха малки отвори, колкото през тях да се дават заповеди или да се подаде питието на Повелителя.

Главният вход към покоите се охраняваше отвън от три глутници войници. Разбира се, Повелителя никога не би позволил да се озове в помещение с един-единствен изход. Стийл беше открил осем тайни врати, три от които се намираха в спалнята. Те можеха да бъдат отворени само отвътре и водеха към секретни проходи, които Фленсер беше изградил между вътрешните стени на замъка. Никой, дори Повелителя, не знаеше всъщност колко на брой бяха тайниците. След заминаването на Фленсер Стийл преустрои част от тях и най-вече проходите, които водеха към спалнята.

Неговите покои бяха почти непревземаеми. Дори замъкът да попаднеше в ръцете на неприятеля, килерите на апартаментите му бяха претъпкани с хранителни припаси поне за половин година; притокът на чист въздух беше осигурен посредством сложна мрежа от проходи, която беше по-оплетена дори от тайните коридори. И въпреки всичко Стийл не се чувстваше в пълна безопасност. Имаше риск тайните коридори да не са само осем, а беше възможно някоя от вратите да се отваря и отвън.

След вечеря Стийл тръгна по двойки към библиотеката и всичките му части се настаниха удобно около масата. Две от тях отпиваха бренди, а останалите пушеха изсушени южни билки и ароматни треви. Стийл беше изучил точно кои пороци, приложени върху определени негови части, способстват за стимулиране на въображението. С течение на времето стигна до заключението, че въображението е също толкова важно, колкото и интелекта.

Масата, около която се разположиха неговите части, беше покрита с военни карти, доклади за положението на юг и бележки от разузнавателните служби. Но сред купчините копринена хартия, подобно горска птица в гнездото си, беше разположено радиото на пришълците. В кораба откриха две от тях. Стийл го повдигна и прокара нос по гладката му заоблена повърхност. Само съвършено изгладеното и огънато дърво — като това на статуите или музикалните инструменти — можеше да се сравни с неговото изящество. Извънземното твърдеше, че чрез него може да се разговаря на десетина мили разстояние, при това съобщенията се предавали със скоростта на светлинен лъч. Ако наистина е така… Стийл се опита да си представи колко битки биха спечелили и колко много земи биха завладели, без да дадат почти никакви жертви. Стига само да се научат как се разговаря от разстояние… Тогава всички членове на Движението, пръснати по целия свят, щяха да се окажат на постоянно разположение, също като стражите пред вратата му. И нито една сила на света не би могла да се опълчи насреща им!

Стийл придърпа последния доклад от земите на дърворезбарите. В някои отношения онези бяха постигнали по-голям напредък в изучаването на тяхната буболечка. По всичко личеше, че техният извънземен е почти възрастен екземпляр. Нещо повече, той притежаваше свръхестествена библиотека, с която можеше да се общува почти като с живо същество. В докладите пишеше, че освен нея имало още три компютъра. Неговите слуги бяха открили останките им сред обгорените тела около кораба. Джефри смяташе, че предавателите на кораба малко приличат на компютър , „само че са по-глупави“ (това беше най-точният превод, който Амди успя да намери), но дори в този случай предавателите оставаха неизползваеми за момента.

С помощта на заграбения от дърворезбарите компютър неколцина от тях бяха усвоили езика на буболечките. Само за един ден те научаваха много повече за цивилизацията на пришълците, отколкото хората на Стийл за цяла декада. Лордът се усмихна. Дърворезбарите дори не подозираха, че всяко тяхно важно откритие незабавно беше докладвано на Тайния остров. Засега щеше да им остави умната играчка и другата буболечка. Бяха забелязали неща, които убягнаха от неговото внимание. Пустият му късмет!