Върнър Виндж - Огън от дълбините

Стийл продължаваше да наблюдава от балкона. Останките от Фленсер също бяха тук. Те не се криеха, макар повечето от лицата им да бяха в сянка. Досега заключенията на Стийл бяха изключително точни. Но въпреки това погледът, с който го следеше Фленсер-в-очакване, беше студен като преди. Само една грешка можеше да доведе до осакатяването на лорда или до нещо още по-лошо. Е, така да бъде. Залогът беше най-високият досега. Ако страхът, заседнал в гърлото на Стийл, по някакъв начин можеше да го подтикне към успеха, той с радост щеше да му се отдаде. Лордът надвеси всичките си глави през перилото и се опита да си придаде изражение на лъжливо съчувствие към бедата на Джефри.

— Ти трябва да го накараш да разбере — никой не може да съживи неговите родители и сестра му. Но ние знаем кои са техните убийци. Ще направим всичко възможно да го защитим от тях. Опитай се да му обясниш колко трудно е това за нас. Дърворезбарите владеят цяла империя, която е на стотици години. Ние не представляваме равностоен противник за тях. Ето защо се нуждаем от помощ. Той трябва да ни научи да управляваме кораба на неговите родители.

Групата кутрета сниши глава.

— Добре, ще опитам, но…

Три от нейните членове край Джефри издадоха някакви ниски звуци. Клюмналата глава на момчето кимна. Беше в това състояние от няколко дни. Неговата потиснатост само влошаваше положението. След това пришълецът започна силно да клати глава и да издава остри звуци, които бяха по-високи от неговия нормален регистър.

— Джефри казва, че не знае как се задейства кораба. Той е само малко… — глутницата затърси подходяща дума за превод. — Казва, че е много малък. Нали разбирате, също като мен.

Стийл кимна. Това беше логичен етап в развитието. Очевидно всеки от тях започваше своето съществуване като малко кутре. Родителският опит се предаваше посредством някакъв еквивалент на вътрешния език на глутницата. Това правеше извънземното лесно поддаващо се на измами, но засега неговото манипулиране все още представляваше проблем.

— И все пак, не може ли поне да ни подскаже нещо?

Буболечката отново издаде серия от звуци. Крайно време беше и Стийл да научи този език. Звуците бяха лесни; жалките създания използваха устата си , за да говорят. Също като птиците или пък горските плужеци. Засега обаче планът на лорда изцяло зависеше от посредничеството на Амдиранифани. До този момент това не представляваше проблем — кутрето му имаше доверие. Това също се дължеше на прозорливостта на Стийл. При някои от последните си опити той беше опитал да въздейства чрез обич и доверие вместо обичайната за Фленсер смесица от любов и омраза. Имаше незначителен шанс това да се окаже по-успешния метод. Благодарение на щастливата случайност Амдиранифани се озова в групата, върху която се въздействаше чрез обич. Дори неговите учители избягваха да го наказват. Ето защо глутницата щеше да вярва на всяка негова дума… Стийл се надяваше това да стане и с буболечката.

Амдиранифани продължаваше да превежда:

— Има още нещо — той и преди ме е питал за това. Джефри знае как да събуди останалите деца — буквалният превод на тази дума беше „другите кутрета“ — на кораба. Но вие изглеждате изненадан, лорд Стийл!

Въпреки че вече не го измъчваха кошмари за чудовищните способности на извънземните, Стийл все още нямаше желание да види как наоколо пъплят стотици пришълци.

— Не предполагах, че могат да бъдат събудени така лесно… Но едва ли ще е уместно да го направим точно сега. И без това ни е трудно да намерим подходяща храна дори за Джефри. — Това си беше самата истина. Съществото се оказа изключително злоядо. — Не бихме могли да изхраним и останалите.

Отново се надигна неразбираемо бърборене и Джефри пак нададе пискливи звуци. Най-накрая думите му бяха предадени на Стийл.

— Има още нещо, милорд. Джефри смята, че може да се използва ултравръзката на кораба, за да се извикат на помощ и други хора като неговите родители.

Останките от Фленсер изскочи от сенките. Част от главите гледаха надолу към буболечката, а останалите се втренчиха многозначително в Стийл. Той не трепна под този поглед. Беше по-хладнокръвен от която и да е друга глутница.

— Ще се наложи да го обмислим добре. Може би двамата с Джефри трябва да поговорите още по този въпрос. Не искам да рискуваме, без да сме напълно сигурни, че няма да повредим кораба.

Това не беше убедително. Той забеляза, че Останките от Фленсер изкриви изненадано муцуна. Докато Стийл отговаряше, Амдиранифани превеждаше думите му. Джефри отвърна почти незабавно.