Върнър Виндж - Огън от дълбините

Единствената слабост на Фленсер (по мнението на Стийл) беше желанието му да създаде висше създание. Повелителя вярваше, че ще може да приложи постигнатото и върху себе си. Стийл обаче знаеше, че ученикът надминава своя учител. Самият той бе блестящо потвърждение на този закон, макар Повелителя още да не го осъзнаваше.

На свой ред Стийл реши да създаде същества, които са по-съвършени от останалите само в една област, а всичко останало да е или недоразвито, или лесно да се поддава на външно влияние. Започна да експериментира веднага след заминаването на Повелителя. Отначало импровизираше, наблягайки върху наследствените черти на отделните части, които не се влияеха от глутницата.

Стийл спря пред номер тридесет и три — „Амдиранифани, съвършения математик“. Той не беше единственият експеримент в тази област, но засега се развиваше най-добре. Агентите на Стийл бяха преровили Движението член по член да търсят глутница, надарена със способности в абстрактното мислене. Бяха стигнали дори по-далеч. Най-известният математик на света живееше в Република Дългите езера. Глутницата му се готвеше да се поднови — той самият имаше няколко кутрета, а и математически надарен любовник в добавка. Стийл открадна кутретата. Те така добре се съчетаха с останалите му избраници, че лордът реши да направи осморка. Ако всичко вървеше според неговия план, резултатът можеше да надмине и най-високия природен интелект.

Стийл даде знак на стражника да затули фенера, после отвори врата тридесет и три и промъкна на пръсти един от членовете си към парапета на балкона. Погледна надолу, заглушавайки грижливо шума от предните си уши. Светлината отвън беше слаба, но той можеше ясно да различи скупчените на камара кутрета… До тях се мержелееше и силуета на новия им приятел. Буболечката. Истинска находка — това беше единственото определение, което идваше наум на Стийл за този дар от небето. Беше невиждан шанс в практиката на учения, който от дълго време насам упорито експериментираше.

Преди да го споходи щастливата случайност лордът си блъскаше главата над два проблема. Единият го гнетеше близо година. Амдиранифани бавно гаснеше, а неговите членове постепенно потъваха в аутизма, присъщ на изцяло новородените глутници.

Вторият проблем беше заловеният пришълец. Извънземният представляваше едновременно огромна заплаха, неразгадаема мистерия и невиждан шанс за напредък. Въпросът бе как да се установи връзка с него. Липсата на комуникация ограничаваше възможността той да бъде манипулиран.

Разрешението и на двата проблема дойде в лицето на един разсеян слуга.

Щом очите на Стийл свикнаха с полумрака, той можа по-добре да разгледа тялото на пришълеца под купчината кутрета. Когато му казаха, че извънземното е било затворено при един от неговите експерименти, Стийл изпадна в дива ярост. Слугата, направил фаталната грешка, беше рециклиран незабавно. Но дните минаваха, а експериментът Амдиранифани започваше да реагира все по-живо и адекватно на случващото се около него. Подобно поведение не беше наблюдавано, откакто събраха кутретата в глутницата Амдиранифани.

Дисекцията на мъртвите пришълци и наблюденията върху единствения оцелял показваха категорично, че тия буболечки не съществуват в глутници. Излизаше, че Стийл разполага не с отделно парче, а с цял пришълец.

Чуждоземното същество се размърда в съня си и издаде някакви нискочестотни стонове с уста. Не беше способно да произведе, какъвто и да е друг звук. Кутретата се разшаваха, за да се нагодят към новата поза. Те също спяха и мислите им бяха съвсем смътни. Звуците, които издаваха в долната част на регистъра, абсолютно имитираха тези на чужденеца. Това беше най-великият от всички експерименти досега! Експериментът Амдиранифани учеше езика на пришълеца. По този начин тя развиваше коренно различен вътрешен език, непознат в практиката досега. На всичко отгоре буболечката се оказа много по-интересна за опитната глутнигрупа, отколкото всички нейни учители, взети заедно. Останките на Фленсер твърдяха, че между експеримента и извънземното се осъществява единствено физически контакт, че кутретата виждат в пришълеца само заместител на своите родители. Но това засега нямаше голямо значение.

Стийл провеси още една от главите си през парапета. Чакай и наблюдавай, съветваше сам себе си Стийл. Нека Амдиранифани ти подскаже лостовете, чрез които да управляваш извънземния. Тогава светът ще бъде в твоите крака.