Върнър Виндж - Огън от дълбините

Равна подаде бинокъла си на Джоана.

— Някой идва насам.

Рязко очертан силует на фона на яркото небе — някаква глутница развяваше знаме, прикрепено на дръжки за всяка една от частите й.

Изправена на крепостната стена, кралицата също се взираше през два телескопа, които вероятно бяха много по-силни от съоръжението на Равна. Към това се прибавяше и острото зрение на глутницата.

— Да, виждам го. Между другото, флагът означава, че се предава. При това май вече знам кой го носи. — И тя изскимтя нещо към Пилигрима. — Мина доста време, откакто за последен път разговарях с него.

Джоана все още се взираше през бинокъла. Накрая промълви:

— Той е създал Стийл, нали?

— Да, скъпа.

Момичето отпусна бинокъла.

— Смятам да пропусна срещата с него.

Гласът й звучеше студено и далечно.

Срещата се състоя осем часа по-късно върху един хълм на север от замъка. Разузнавачите на дърворезбарите използваха времето, за да проверят долината за вражеска засада. Но не само опасността от предателство ги държеше нащрек. Пристигаше една много специална глутница, а мнозина от местните биха дали мило и драго да я видят мъртва.

Накрая кралицата се упъти към полянката, където стръмният склон на хълма завършваше с гъста гора. Равна и Пилигрима я следваха толкова близо, колкото позволяваше природата на Остриетата — десет метра.

Една самотна глутница идваше по пътя между стражите. Теглеше малка каручка, в която се намираше един от собствените й членове. Той стоеше прав вътре, а задните му хълбоци бяха покрити с одеяло. С изключение на белите петна около очите в него нямаше нищо кой знае колко особено.

Четиримата членове на Фленсер изтикаха количката напред и помогнаха на онзи с белите петна да слезе на земята. Сега Равна забеляза, че задните му крака бяха извити под неестествен ъгъл и се влачеха безчувствени по земята. Частите на петорката се разположиха плътно една до друга. Вратовете им се извиваха нагоре-надолу почти като крайниците на едно тяло. Глутницата изчурулика нещо, което прозвуча на Равна като приглушена птича песен.

Пилигрима веднага преведе казаното. Сега говореше с различна интонация. Използваше гласа на злодея от детските приказки — скърцащ и язвителен.

— Приветствам те… родителко. Отдавна не сме се виждали.

Кралицата не отговори веднага. След малко изкряка нещо към него, а Пилигрима преведе:

— Нима ме позна?

Една от главите на Фленсер изломоти насреща й:

— Разбира се, аз не познавам твоите нови части, но духът ти е останал непроменен.

Последва ново мълчание. Перегрин обаче се обади в ухото на Равна:

— Бедната ми кралица. Не съм и подозирал, че толкова ще се притесни.

Той внезапно млъкна, а после се обърна към Фленсер на самнорск:

— Е, не мога да кажа същото и за теб, моя бивша спътнице. Помня те като Тайратект, малката срамежлива учителка от Дългите езера.

Няколко от главите тутакси се обърнаха към Равна и Перегрин. Съществото отговори на самнорск, но с детско гласче.

— Здравей, Перегрин. Здравей, Равна Бергсъндот. Прав си. Фленсер Тайратект съм аз.

Главите се сведоха надолу. Всяка от тях бавно примигваше с очи.

— Разкаян лицемер — измърмори Перегрин.

— Амдиджефри добре ли е? — внезапно попита Фленсер.

— Какво? — възкликна Равна, която отначало не позна името. Когато осъзна въпроса, продължи: — Да, чувстват се добре.

— Хубаво.

Сега всички глави отново се обърнаха към кралицата и съществото продължи на езика на Остриетата:

— Като всяко покорно създание и аз съм дошъл да моля моя родител за прошка и примирие, скъпа кралице.

Кралицата изкряка в отговор и Перегрин подхвана думите й, използвайки нейния човешки глас:

— Мир? Съмнявам се в това, Фленсер. По-скоро искаш да си осигуриш спокойствие, докато събереш сили за нова война с моя народ.

— Не крия, че наистина искам да се съвзема и да събера хората си. Но аз се промених. „Срамежливата учителка“ ме направи малко… по-мек. Нещо, което ти не успя да постигнеш, родителко.

— Какво? — Перегрин се опита да предаде обидата и изненадата във въпроса на кралицата.

— Никога ли не си мислила за това, кралице? Ти си най-съвършената жива глутница в този край на света. Няма да е пресилено ако кажа, че никога не е имало по-съвършена от теб. И глутниците, които си създала, и те са почти съвършени. Но не си ли се питала каква е причината, довела до промените в най-съвършената от тях? Ти пренебрегна родителската топлота и… (тези думи не бих могъл да преведа точно)… създаде мен. С всичките мои… чудатости, които ти донесоха толкова огорчения през последния век.