Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Фам! Фам! Те ще са тук само след час! Какво си направил?!

Вероятно беше сторил чудо, но засега то работеше в полза на злото.

Фам Нувен се полюшваше в ярките прегръдки на Противодействието. Гласът му възвърна нормалния си тон; Божиите останки сигурно се бяха оттеглили.

— Какво съм направил? Не е нищо особено, но определено надхвърля възможностите на която и да е Сила. Дори Древния само предполагаше, че това е възможно! Нещото, което са възродили страумляните, е Митът на ездачите. Ние… Аз… То просто върна обратно границите на зоните. Това е само локална промяна, но ще има непредсказуеми последици. В момента сме на Върха на Отвъдното, но е възможно да попаднем дори в Дъното на Трансцендентното. Затова флотата на Заразата се движи толкова бързо.

— Но…

Пилигрима се отдели от поста край люка, за да постави съвсем конкретен проблем, който преряза като с нож надигащата се в Равна паника.

— Слънцето току-що изчезна.

Главите му се разлюляха на всички страни в жест, който тя не можа да разбере.

Фам му отговори:

— Това е само временно. Промените изискват огромна енергия, която все трябва да дойде отнякъде.

— Но защо, Фам?!

Дори да знаеха, че в края на краищата Заразата ще надвие, защо трябваше да й помагат?!

Лицето на мъжа помръкна. Личността на Фам Нувен съвсем се изгуби и тялото му сега се задвижваше от програмите, инсталирани в неговия мозък.

После той отново заговори:

— Аз… се концентрирам върху Противодействието. Сега разбирам каква е неговата природа. То е създадено от нещо, което е по-висше от Силите. Възможно е това да са Облачните хора; може би дори в момента то праща сигнали към тях. Онова, което то направи току-що, е като ухапване от насекомо — последиците ще станат видими по-късно и ще са несравнимо по-големи от първоначалните поражения. Също както водата се отдръпва от брега преди идването на цунами… — Сега противодействието сияеше в ярко оранжево, а краищата му все по-плътно обгръщаха Фам. — О, духът на Древния явно се заинтригува от това, което става. Наистина си струва да умреш, ако след това ще можеш да надникнеш отвъд владенията и възможностите на Силите.

Данните за напредването на флотата бързо се променяха. Сега Заразата се придвижваше с още по-голяма скорост.

— Остават ни пет минути, Фам.

Смях.

— О, Заразата вече знае какво я чака. Сега разбирам, че през цялото време се е бояла точно от този обрат на събитията. Същото нещо я е унищожило и предишния път, милиарди години преди нас. Независимо че се носи с всичка сила, тя пак е закъсняла.

Кълбото енергия насред кабината стана още по-ярко, а маската от светлина, в която се бе превърнало лицето на Фам, като че ли се раздвижи.

— Нещо, което иначе е много далеч от този свят, е чуло моя зов, Рав… Сега то идва насам.

— Какво? Кой идва?

— Вълнението. Толкова е могъщо, че в сравнение с него първото, което ни отнесе в Изостаналата зона, е като нежна милувка. Никой не вярва в неговото съществуване, защото то никога не оставя свидетели след себе си, които да документират случилото се. Скоро Дъното ще се срути с цялата си сила върху флотата.

Прониза я внезапно предчувствие. Обзе я дива надежда.

— И тя ще се хване в капана на Изостаналата зона, така ли?

В такъв случай Кйет Свенсъндот не се беше сражавал напразно, а съветите на Фам не са били просто кухи думи. Сега във флотата на Заразата не беше останал нито един кораб, който да е способен да се придвижва в условията на Изостаналата зона.

— Да. Те са на трийсет светлинни години оттук, а ние се погрижихме да не им останат кораби, с които да ни стигнат в тази среда. Ще са им нужни хиляди години, преди да се доберат до нас. — Кълбото внезапно стана активно и Фам изохка. — Не ни остава много време. В момента се носим на върха на вълната. Когато Вълнението ни настигне, то ще… — Отново вик на болка. — Вече го виждам! В името на всички Сили, Равна! То стига толкова на високо, а последиците от него са непредсказуеми!

— Колко високо, Фам? — тихо попита Равна. Помисли си за всички цивилизации там горе. Сред тях са пеперудите и онези предателски създания, които подкрепиха разгрома на Сяндра Кей… Но заедно с тях имаше и стотици милиарди същества, които съществуваха мирно и търсеха своя път към висините.

— Хиляда светлинни години. Или може би десет хиляди. Не съм сигурен. Духовете на Противодействието — Арне и Сяна — мислят, че то може да се вдигне толкова високо, та да разтърси дори Трансцендентното, да енцистира Заразата в нейното лоно… Сигурно същото се е случило и преди.