Върнър Виндж - Огън от дълбините

Плоската страна на кинжала отново погали бузата й.

— Как мислиш, би ли могла да ми помогнеш? — Погледът му сякаш прониза сърцето й. — Доста се съмнявам в това. Ако истинският ми план беше успял, ти вече да си мъртва. — Из стаята се разнесе въздишка. — А сега се налага сам да си върша черната работа. Но може пък и да е за добро. Компютърът е претъпкан от информация, но там не е казано нищо за мъченията. Твоята раса е толкова крехка и уязвима, толкова е лесно да бъдете убити. Умирате още преди съзнанието ви да се е разпиляло на части. Сега вече знам, че сте способни да изпитате болка и страх, а това е добър начин да ви се влияе, без да се налага да бъдете убивани.

Трите части около нея се нагласиха още по-удобно, сякаш някой човек се готвеше за дълъг разговор.

— Съществуват обаче няколко въпроса, на които ти сигурно би могла да ми отговориш. Досега нямаше как да ти ги задам. Стийл се държи ужасно самоуверено, при това не само защото държи изкъсо нас двамата с кралицата. Явно глутницата му притежава и някакво друго скрито предимство. Възможно ли е и той да има Компютър?

Вендейшъс направи пауза. Джоана не отвърна нищо, скована от ужас, но решена да не издава нито звук. Пред нея стоеше чудовището, убило Книжовника!

Муцуната с кинжала се провря между пелерината и тялото й. Болка прониза едната й ръка. Момичето изпищя.

— Аха! Компютърът казва, че човек изпитва голяма болка, ако бъде наранен на това място. Може и да не ми отговаряш на този въпрос, Джоана. Знаеш ли каква мисля, че е тайната на Стийл? Подозирам, че някой от твоето семейство е останал жив. Най-вероятно е малкото ти братче, ако съдя по онова, което ни разказа за клането.

Джефри? Жив? За миг тя съвсем забрави за болката и страха.

— Но как?…

Вендейшъс сви рамене по маниера на Остриетата.

— Просто не си го видяла мъртъв, нали? Можеш да бъдеш сигурна, че Стийл е държал да притежава жив човешки екземпляр. А след като прочетох какво пише за летаргичния сън в Компютъра, доста се съмнявам, че е успял да съживи някое от другите деца. Въпреки това той явно притежава нещо, което го кара да бъде страшно уверен в силите си. На него му е необходима информацията от Компютъра, но досега не е поискал да го открадна и да му го дам.

Джоана затвори очи, абстрахирайки се от присъствието на своя мъчител. Джефри беше жив! В главата й се завъртяха картини от миналото — Джефри лудува и се смее, неговите детски сълзи, куражът му на борда на кораба беглец. Досега мислеше, че всичко това е вече безвъзвратно изгубено. В един миг миналото й се стори много по-реално от последните няколко минути, изпълнени с безпощадна жестокост. Но как ли би могъл Джефри да помогне на фленсериерите? Нямаше съмнение, че другият компютър е изгорял. В такъв случай имаше нещо друго, което убягваше на Вендейшъс.

Вендейшъс я стисна за брадичката и разтърси главата й.

— Отвори си очите! По погледа ти разбирам какво мислиш и искам да видя… Хм, не съм сигурен дали ми вярваш или не. Както и да е. Ако разполагаме с достатъчно време, аз все някога ще разбера какво точно би могъл да направи той за Стийл. Сега имаме други, много по-спешни въпроси за решаване. Безспорно, Компютърът е ключът към всички тях. За по-малко от половин година ние тримата с кралицата и Пилигрима научихме много неща за теб и твоята цивилизация. Ще си позволя да кажа, че сега познаваме хората дори по-добре от теб самата. Когато войната свърши, победител ще е оная глутница, която все още владее Компютъра. Имам намерение това да съм аз. Често се питам дали има и други пароли и програми в Компютъра. Ако успея да го кодирам, това ще послужи като гаранция за моята безопасност…

Паролата на Бавачката!

Главите, които следяха отблизо очите й, се ухилиха насреща.

— А-а-а, значи съм прав. Излиза, че все пак има и някаква полза от днешния провал. Иначе никога нямаше да науча… — Гласът му премина в неразбираем хаос от звуци. Две от частите на Вендейшъс се хвърлиха, за да се присъединят към онази, която наблюдаваше през прозорците. Гласът продължаваше да нарежда край ухото й:

— Пилигрима идва. Още е далече, но се е запътил право насам. Не знам какво да направя. Във всеки случай ще е по-безопасно, ако си мъртва. Една дълбока рана на правилното място… — Острието се плъзна още по-надолу по тялото й. Джоана се изви, опитвайки се безуспешно да го избегне. После кинжалът рязко се измъкна, а острието му остави алена следа върху кожата й. — Нека видим какво има да казва Пилигрима. Няма смисъл да те убивам, докато не настои да те види.