Върнър Виндж - Огън от дълбините

Той натъпка един парцал в устата й и я завърза по-здраво.

Последва дълбока тишина, нарушавана единствено от пукането на съчки под няколко чифта лапи пред хижата. После тя чу как глутниците чуруликат нещо на висок глас отвъд дървените стени. Джоана се зачуди дали някога би се научила да ги разпознава по техните гласове. Сега обаче тя напрягаше слух да разпознае звуците на малкото познати думи от езика на Остриетата.

„Джоана

нещо неразбираемо пита

писък в безопасност.“

Вендейшъс изкряка в отговор.

„Привет, Перегрин Уиккукракрана

Джоана вибриращ звук

няма видими наранявания

за нещастие не сме сигурни цвъртене .“

Предателят продължи да нашепва в ухото й:

— Сега той пита дали се нуждаеш от лекарска помощ, но ако продължи да настоява… Приятният ни разговор ще завърши без време.

Но думите на Пилигрима съдържаха само съчувствие и тревога за нейното състояние.

— Проклетниците стоят точно отпред — разнесе се вбесеният шепот на Вендейшъс.

Последва кратко мълчание, а после се разнесе гласът на Жокера от Компютъра, който Перегрин използваше, когато говореше самнорск:

— Само да не направиш някоя глупост, старче Вендейшъс!

Вендейшъс издаде възклицание на учтива изненада, но в същото време неговите части около Джоана се изопнаха, сякаш се готвеха за скок. Върхът на кинжала навлезе сантиметър по-дълбоко между ребрата й. Болката я прониза. Тя усещаше движението на острието в плътта си, чувстваше дъха на Вендейшъс върху окървавената си кожа.

Гласът на Перегрин продължаваше да нарежда — уверено и компетентно:

— Не си мисли, че не знаем какво си намислил. Онази глутница на твоя подчинен, стражът от болницата, се разпадна на части, но преди това си призна пред кралицата и малкото, което знаеше. Да не мислиш, че твоите лъжи биха минали пред нея ? Ако Джоана умре, ти ще бъдеш нарязан на малки парченца! — И той продължи да нарежда заплашително с гласа от Компютъра: — Познавам кралицата достатъчно добре. Тя изглежда много блага и милостива глутница. Но как мислиш, откъде Фленсер е наследил своята ужасяваща съзидателна сила? Само посмей да убиеш Джоана и ще усетиш на собствения си гръб колко нейният гений превъзхожда този на Фленсер.

Кинжалът се отдръпна. Още един от глутницата на Вендейшъс се метна към тесните прозорци, а двамата край Джоана поотпуснаха хватката си. Острието лекичко шляпна кожата й. Дали се беше разколебал? Мигар кралицата наистина беше толкова ужасяваща? Четиримата край прозорците въртяха глави във всички посоки. Без съмнение Вендейшъс броеше стражите около хижата и трескаво кроеше планове. Когато най-сетне отвърна, говореше самнорск:

— Заплахата би била още по-въздействаща, ако не беше предадена от втора ръка.

Пилигрима се засмя.

— Така е. Но ние си давахме сметка какво ще се случи, ако кралицата приближи насам. Ти си достатъчно предпазлив и би убил Джоана в мига, в който видиш нашата повелителка да се задава. После щеше да ни затрупаш с лъжливи обяснения, още преди да си разбрал, че сме те разкрили. Но когато видя, че насам с нехайна походка идва бедният пилигрим, от когото нищо не зависи… Много, добре знам, че ме мислиш за глупак, който не се различава много от Книжовника Джакерамафан. — Пилигрима се запъна, произнасяйки името на приятеля си, и за миг изгуби насмешливата си интонация. — Но това вече няма никакво значение. Предупреден си за истинското положение на нещата. Ако все още се колебаеш, прати някой от твоята охрана отвъд храстите. Можеш и сам да се убедиш каква засада ти е подготвила кралицата. Смъртта на Джоана ще доведе незабавно и до твоя край. И като стана дума, надявам се този разговор все пак да има някакъв смисъл.

— Да, тя е жива.

Вендейшъс махна парцала от устата на Джоана. Тя се задави и започна шумно да кашля. По страните й течаха сълзи.

— Пилигриме, о, Пилигриме! — от устата й отново изскочи само безсилен шепот. Момичето мъчително си пое въздух, концентрирайки малкото си останали сили, за да издаде поне някакъв звук. Пред очите й играеха ярки петна.

— Ей, Пилигриме!

— Джоана! Той нарани ли те?

— Малко… Аз…

— Това е достатъчно. Както и сам разбра, тя е още жива, Пилигриме, но това лесно може да се поправи.

Вендейшъс не запуши устата й отново. Тя го виждаше как чеше глави, докато нервно се разхожда по горния етаж. Чу го да мърмори нещо за „притискане на противника в задънена улица“.