Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Кралице! — опита се да извика, но от устата й се изтръгна само мъчителен стон. Някой внимателно пристъпваше около огнището. Помещението беше съвсем слабо осветено и тя се уплаши. Разбра, че не лежи върху своето легло. Отпадналостта не й позволяваше дори да се изненада и тя апатично се опита да се ориентира по тъмните стени наоколо. Странно, таванът беше ужасно нисък. Навсякъде миришеше на сурово месо. Едната част от лицето много я болеше и тя усети вкуса на кръв по устните си. Най-накрая осъзна, че всъщност не е в къщичката заедно с кралицата, а този кошмарен сън е истина…

В мрака край нея изведнъж изплуваха силуетите на три кучешки глави. Едната се доближи само на няколко сантиметра и тя различи черните и бели шарки по нейната муцуна. Вендейшъс!

— Хубаво е, че най-после дойде в съзнание — каза той.

— Къде се намирам — гласът й беше слаб и тя сливаше думите. Ужасът отново я скова.

— В изоставена селска колиба откъм източния край на лагера. Аз я конфискувах за квартира на силите по сигурността.

Говореше самнорск тихо и без никакъв акцент, с един от синтетичните гласове от Компютъра. В една от муцуните си носеше кинжал. Острието проблесна сред околния здрач.

Джоана се замята в здравата прегръдка на пелерините, които я задушаваха. Устата й се отвори широко, сякаш крещеше неистово, но оттам излизаше само шепот. Нещо не беше наред — все едно се опитва да извика насън, а не може да издаде нито звук.

Една от частите на Вендейшъс се качи на горния етаж. Слънчевата светлина освети муцуната й, докато провираше глава ту през един, ту през друг от тесните процепи, оставени между гредите.

— Много се радвам, че не се опитваш да се преструваш. Разбирам, че по някакъв начин си се досетила за моята втора… специалност. Така де, за хобито ми. Но дори да успееш да изкрещиш с пълно гърло, пак няма кой да ти помогне. Разполагаме със съвсем малко време, за да поговорим. Сигурен съм, че кралицата скоро ще дойде да те навести… Аз пък ще те убия точно преди тя да влезе тук. Много съжалявам — твоите вътрешни наранявания са се оказали смъртоносни.

Джоана не беше сигурна дали е разбрала добре всичко, което той каза. При всяко по-рязко помръдване с глава погледът й се замъгляваше. Губеха й се някои подробности от случката в полевата болница. Нещо обаче я беше убедило, че Вендейшъс е предател. Но как… Болката отново накъса и обърка спомените й.

— Ти си убил Книжовника, нали? Защо?!

Сега гласът й беше по-силен от преди, но тя се задави от кръвта, която нахлу в гърлото й.

Тих, съвсем човешки смях се разнесе около нея.

— Той разбра истината за мен. Каква ирония — този празноглавец да е единственият, който успя да ме разкрие… Но може би сега повече те интересува какво ще правя с теб? — Трите муцуни стесниха кръга около нея и острието на едната от тях погали с плоската си страна бузата на Джоана. — Бедно двукрако създание, не съм убеден, че изобщо можеш да проумееш това. Вярно, донякъде съм подтикван от жажда за власт. Много внимателно изчетох информацията от Компютъра по въпроса за човешката мотивация и всичките там „фройдистки“ дрънканици. Ние, Остриетата, обаче сме много по-сложни от вас. Аз почти целият съм съставен от мъжки части. Това известно ли ти е? Много е опасно, когато една глутница има членове само от единия пол. Тогава тя е на една крачка от лудостта. И въпреки това аз настоях да бъда точно такъв. Уморих се да съм само средно талантлив откривател и да живея в сянката на кралицата. Почти всички сме нейни рожби по кръв и дух и тя доминира, макар и в различна степен, над нас. Беше особено доволна, когато реших да се занимавам с охраната и разузнаването, така да знаеш. Така и не успя да направи глутница с подходящо комбинирани за тази работа части. При това си въобрази, че ако с изключение на една всички мои останали части са мъжкари, тогава бих бил нечестен и коварен в рамките на допустимото.

Пазачът от глутницата отново провря глава през всички процепи подред. Пак се разнесе човешко хихикане.

— Подготвям този план от много дълго време насам. Имам да уреждам сметки не само с кралицата. Най-силните черти на нейната душа вече са размножени по целия арктически бряг. Фленсер има почти един век преднина. Стийл е още нов, но той получи наготово създадената от Фленсер империя. Постарах се да стана изключително необходим за всички тях. Знаеш, че съм шеф на охраната в кралския двор… А също така и най-ценният шпионин на Стийл. Ако си изиграя правилно козовете, накрая ще притежавам Компютъра, а всички останали ще са мъртви.