Върнър Виндж - Огън от дълбините

Вендейшъс беше наредил нещата така, че точно в този момент да е на съвещание с кралицата и Скрупило. „Главнокомандващият артилерията“ се беше увлякъл в дълги тактически разяснения и използваше Компютъра, за да илюстрира своя план за преминаване през Възвишението на Маргръм.

Изведнъж откъм реката се разнесоха яростни писъци и ревове. Скрупило вдигна недоволен поглед.

— Какво става, мътните го взели…

Врявата продължи да се усилва. Явно беше нещо повече от обикновено спречкване между войници. Кралицата и Вендейшъс си размениха тревожни погледи и извиха вратове, за да погледнат през дърветата.

— Бият се в болницата! — възкликна кралицата.

Вендейшъс изпусна дъсчицата си за писане и се втурна нататък. По пътя даде нареждане на охраната да обгради плътно кралицата. Докато препускаше из лагера забеляза, че войниците, които бяха свободни от наряд, вече се насочват към болницата. Всичко изглеждаше като програмирано от Компютъра… С изключение на този ужасен шум .

Последните няколкостотин метра преди болницата го настигна Скрупило и двамата запрепускаха заедно напред. Артилеристът първи влетя сред кошарите и се запрепъва в собствените си крака от внезапно обзелия го ужас. Вендейшъс го следваше по петите към опразнения кръг. Беше се подготвил да изиграе колко много е потресен, но в същото време да демонстрира решителност и експедитивност.

Перегрин Уиккукракрана стоеше край количката с храна, недалеч от него стърчеше и Читирате. Пилигрима се беше надвесил над двукракото, което лежеше насред останки като след истинска касапница. В името на глутницата на всички клетници, какво се беше случило?! Наоколо имаше твърде много кръв, която не би могла да изтече само от тялото на двукракото.

— Всички с изключение на лекарите да се отдръпнат назад! — изрева Вендейшъс към войниците, струпани покрай оградата. После се приближи, като се държеше встрани от най-шумните пациенти. По телата личаха съвсем пресни рани, а върху светлите стебла на някои от околните дървета имаше петна засъхнала кръв. Нещо в неговия план явно се беше провалило.

Скрупило успя първи да се добере до местопроизшествието и спря само на няколко метра от Пилигрима. Повечето от неговите части се взираха към мястото, заобиколено от Уиккукракрана.

— Това е Джоана! Джоана!

За миг Вендейшъс помисли, че този глупак се кани да се прехвърли през оградата на кошарката.

— Според мен тя е добре, Скрупило — чу се гласът на Уиккукракрана. — Тъкмо хранеше една от двойките, когато тя полудя и се нахвърли срещу нея.

Един от лекарите надигна глава от окървавените трупове. Имаше три мъртви тела и ужасно много кръв.

— Чудя се какво ли е направила, за да го предизвика.

— Нищо, повярвай ми! Но когато падна на земята, всички болни се втурнаха насам подир ей това нещо тук — и той посочи с нос към неидентифицираното тяло.

Вендейшъс се обърна към Читирате, но в същия момент забеляза, че кралицата се приближава към него.

— Ти какво ще ни разкажеш, войниче? — попита Вендейшъс строго.

„Гледай да не се издъниш, Читирате!“

— С-с-с-тана точно както го описа Пилигрима, милорд. Никога не съм виждал нещо подобно.

Явно случката наистина го беше разтърсила.

Вендейшъс се приближи още малко към Пилигрима.

— Ще ми позволиш ли да разгледам по-отблизо, Пилигриме?

Уиккукракрана се поколеба. Той внимателно душеше момичето, изследвайки тялото му за рани, които се нуждаят от първа помощ. После Джоана лекичко му кимна и той се отдръпна.

Вендейшъс пристъпи напред — олицетворение на деловата загриженост. Вътрешно обаче се разкъсваше от ярост. Той също не беше чувал за нещо подобно. Но дори и цялата болница да се надигне в нейна защита, тя пак би трябвало да е вече мъртва. Двойката Кратци само за секунда можеше да й разкъса гърлото. Досега планът му изглеждаше непоклатим, дори подчинените му глупаци да се издънеха в нещо. И в този случай провалът нямаше да му навлече неприятни последици, но той вече се досещаше какво не е било наред. Човешкото същество поддържаше връзка с пациентите вече дни наред, в това число и с Кратци. Нито един от лекарите на Остриетата не би могъл да ги доближи и докосне, както го правеше двукракото. Дори някои напълно нормални глутници усещаха върху себе си ефект от това поведение. За останките пък трябва да е било направо поразително преживяване. Някъде дълбоко в подсъзнанието си те бяха приели извънземното като част от самите себе си.