Върнър Виндж - Огън от дълбините

Войниците по стената се отдръпваха като опарени, за да сторят път на лорда. Това не беше само протоколен жест. Те се бояха от Стийл. Очакваха всеки момент да бъдат включени в експеримента с наметките, а грубо скалъпената история на Шрек изобщо не ги успокои.

До Стийл вървеше една самотна част с отличителните знаци на лордовете. Съществото не издаваше никакви звуци от мислене. При това вървеше недопустимо близо до техния Повелител.

Стийл се обърна към единицата:

— Успехът означава да се спазят сроковете в предварителния план. Спомням си как ме учеше на това.

Единицата се обърна към него и изопна шия.

— Доколкото си спомням, думите ми бяха: успехът означава да реагираш адекватно на промените в предварителния план.

Погледът му се отклони от частта на Фленсер и той се втренчи в заревото над южния хоризонт.

— Какви са новините за напредването на Кралицата на дърворезбарите?

— Все още лагерува на пет дни път южно от нас.

— Недопустима небрежност! Чак не мога да повярвам, че те е създала! Вендейшъс се постара, колкото се може да улесни задачата й. Ако го беше послушала, войниците и тяхното оръдие играчка щяха да пристигнат още преди десет дни!

— И според плановете ти досега да са станали на кайма.

— Точно така, при това много преди пристигането на нашите звездни приятели! Вместо това тя се мотае и проваля всичко!

Стийл извървя няколко крачки, подсмихвайки се скришом.

— Крайно време е Вендейшъс най-после да вкара доверчивата си кралица право в мястото за заколение. Това може да промени хода на останалите събития, но… Убеден съм, че битката трябва да стане на изток от тук.

— При Възвишението на Маргръм ли?

— Точно така. Войската на дърворезбарите ще трябва да се събере заедно, докато минава през дефилето. Ще закараме оръдието си там и ще ги притиснем в клисурите при Възвишението. Няма да е никак трудно да ги изтребим до крак. Освен това е достатъчно далече от Хълма на звездния кораб. Дори пришълците да пристигнат по време на сражението, ще успеем да задържим на разстояние едните от другите.

Единицата не отвърна нищо и след известно мълчание Стийл се обърна да я погледне.

— Имаш ли връзка с форскът Ринголит?

— Да, двама от мен са с него в момента.

— Кажи му да прати известие на Вендейшъс. Онзи трябва да убеди кралицата да доведе армията си под Възвишението на Маргръм най-късно след два дни. Чувствай се напълно свободен да изготвиш нашата стратегия — познаваш местността много по-добре от мен. Ще уточним последните детайли, когато и двете армии са заели позиция. — Щеше да е невероятно преживяване да командва и двете страни в една и съща битка! — И още нещо важно — нека Вендейшъс се погрижи човешкото същество на кралицата да умре, при това до едно денонощие!

— Че с какво би могла да ни навреди тя?

— Това е глупав въпрос. — „Особено пък зададен от теб.“ — Не знаем кога Равна и Фам ще пристигнат тук. Докато не ги стиснем здраво в челюстите си, съществото Джоана винаги ще представлява заплаха. Кажи на Вендейшъс убийството да изглежда като злополука, но искам двукракото мъртво на всяка цена!

Фленсер вече беше навсякъде. За такова божествено вездесъщие той мечтаеше още от времето, когато беше под крилото на кралицата. Докато една от неговите части говореше със Стийл, други две бяха в кораба заедно с Амдиджефри, а останалите се промъкваха през рядката горица на север от лагера на дърворезбарите.

Но въздигането до божество искаше своите жертви. От ден на ден обаче болезнените рани от пелерините ставаха по-поносими, а бремето на висше създание — по-неусетно.

Най-много го измъчваше непоносимата жега — не помнеха друг път да е имало такива горещини по земите на север. Радиопелерините бяха не само тежки и го запарваха, но покриваха плътно ушите му. За разлика от другите неудобни облекла обаче, ако свалеше наметката дори само за миг , това означаваше лудост.

Последният експеримент за доказване на неговите божествени възможности трая дванайсет дни. Стана ясно, че е невъзможно да носи постоянно пелерините, затова членовете му се редуваха и всеки ден един от тях сваляше покривалото, къпеше се и сменяше подплатата на дрехата. Тогава за Фленсер настъпваше временно умопомрачение. В тези пропадания слабоволевата Тайратект се възползваше от неговото състояние и се опитваше отново да наложи своето превъзходство в глутницата. Но усилията й всеки път оставаха без успех.