Върнър Виндж - Огън от дълбините

Фленсер при Стийл разтърси гневно глава и челюстта му зловещо изтрака.

— Какво има? — попита Стийл. Той показваше видимо задоволство всеки път, щом забележеше мъките на Фленсер под радиопелерината.

— Нищо, милорд, само лек удар на Статиката.

В действителност нямаше никаква Статика , а по-скоро Фленсер чувстваше как се разпада на части. Какво ли даваше на другата такава неподозирана сила?

Фленсер при Амдиджефри започна да отваря и затваря уста като риба на сухо. Децата отскочиха от него с разширени от ужас очи.

— Всичко е наред — каза сурово той, макар телата на двете му части да се блъскаха една в друга.

… Наистина имаше редица разумни доводи да държат Джоана Олсъндот жива. В по-далечно бъдеще това щеше да им осигури предаността на Джефри. Пък и тя можеше да се превърне в скрит съюзник на Фленсер сред човешките същества. Можеше да разиграе мнимата смърт на двукракото за пред Стийл, а после… Не. Не. Не! Фленсер успя да се овладее и потисна съмненията в себе си. Тайратект беше усвоила до съвършенство всички трикове, които той някога използваше срещу нея. Сега се опитваше да ги прилага върху него. „Няма да ме подмамиш толкова лесно. Аз съм царят на лъжите, виртуоз в измамата и манипулацията.“

Малко след това тя възобнови атаката си. Второто нападение беше толкова ожесточено, че напълно разстрои мисленето на глутницата.

Сега всичките му части издаваха слаби нечленоразделни звуци. Лорд Стийл подскачаше около него и не знаеше да се смее ли или сериозно да се разтревожи. Ранголит захласнато се пулеше насреща му. Двете деца предпазливо се примъкнаха и го докоснаха.

— Ранен ли си? Ранен ли си?

Човешкото същество провря тези свои забележителни ръце под наметката и поглади лекичко окървавената му козина. Светът сякаш избухна около него.

— Не, не прави така. Това може да го нарани още повече! — разнесе се гласът на Амди.

Малките муцунки на кутретата се протегнаха напред, опитвайки се отново да пристегнат пелерината.

Фленсер усещаше как го обзема безпаметство. Последната атака на Тайратект беше явна и безмилостна. Този път тя не се опита незабелязано да промени мнението му или да използва други коварни ходове…

… Тя се огледа изненадано. „Най-сетне, след толкова време, пак съм си аз. При това напълно се контролирам. Стига вече кланета на невинни същества. Ако някой трябва да умре, това ще са Стийл и Фленсер.“

Главата й се извърна, тя огледа горделивата поза на Стийл и се спря на най-речовитата от неговите части. После събра плътно крака и се напрегна за смъртоносен скок към нейното гърло. „Ела само малко по-близо и ще умреш.“

Последните мигове ясно съзнание при Тайратект не продължиха много. Атаката срещу Фленсер вътре в собствената й глутница бе толкова отчаяна, че я остави без никаква съпротивителна сила. Още докато се напрягаше да скочи върху Стийл, тя усети как душата й отново отстъпва и Фленсер изпълзява от мрака. Усети как краката й се сгърчват в спазъм, тялото й рухва на земята и камъните размазват муцуната й…

… Фленсер отново контролираше глутницата. Нападението на тази отрепка наистина беше изненадващо. Изглежда тя искрено се безпокоеше за онези, които трябваше да бъдат унищожени; толкова искаше да им помогне, че бе готова да жертва себе си, стига това да убие и Фленсер. Точно това я погуби. Мисълта за самоубийство никога не може да овладее изцяло една глутница. Това отслаби и без това безсилната Тайратект и даде шанс на Повелителя.

Сега той отново владееше положението, при това пред него се разкриваха нови перспективи. Атаката на Тайратект я направи беззащитна. Предпазните умствени бариери на нейните три члена сега съвсем изтъняха. На Фленсер му оставаше да разкъса тези мембрани и да навре лапа в нейното съзнание, разпръсквайки го в своето собствено. Тримата, които досега бяха нейната крепост, щяха да останат живи, но никога повече нямаше да имат разделена от неговата душа.

Фленсер при Стийл продължи да лежи в безсъзнание, а конвулсиите по тялото му постепенно затихваха. Нека Стийл си мисли, че все още е парализиран. Това ще му даде време да обмисли най-приемливото обяснение за случилото се.

Фленсер при Ранголит бавно се изправи на крака, макар двете му части все още да бяха замаяни и трудно съобразяваха. Тук нямаше нужда да дава каквито и да е обяснения, но трябваше да скрие някак от Форскът, че е преживял разкъсване на душата.