Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Все пак това е кораб, пригоден за полети на Дъното! А се оказва, че когато навлизаме в Изостаналата зона, единственото, на което е способен, е да ни предупреди за опасността!

Зелено стебло се примъкна по-близо до нея, като се опитваше да „ходи на пръсти“ по тавана с помощта на връхчета на клоните си.

— Дори дънните кораби не могат да избегнат подобни смущения, лейди Равна.

Фам каза нещо на кораба и изображението върху повечето от екраните се изчисти.

— Дори най-големите бури в Зоните обикновено не се разпростират на територия, по-голяма от няколко светлинни години — продължи Зелено стебло. — Ние сме на двеста светлинни години над териториите на Зоните. Това, което ни засегна, може да бъде единствено исполинско вълнение, за каквото сме чели само в архивите.

Това обаче беше слаба утеха.

— Знаем, че такива неща са се случвали и преди — каза Фам. — А през последните няколко седмици играта съвсем загрубя.

Тоя път той като че ли не изглеждаше особено разтревожен. Ето това вече е нещо ново!

— Така е — съгласи се тя. — Очаквахме забавяне, но не и да попаднем в самата Изостанала зона! — Попаднахме в капан! — Къде е най-близката обитаема звездна система? На десет светлинни години? Или пък на петдесет?

Сега заобикалящият ги мрак придоби нов смисъл, а звездите през прозорците вече не грееха така приветливо, нито внушаваха чувство за сигурност и безопасност. Бяха обкръжени от безкрайно небитие и се движеха в него едва-едва със скоростта на светлината… Живи погребани. Храбростта на Кйет Свенсъндот щеше да отиде на вятъра, а Джефри Олсъндот никога нямаше да бъде спасен.

Ръката на Фам докосна рамото й. Това беше първият физически допир от много време насам.

— Все още можем да стигнем до Света на остриетата. Това е дънен кораб, забрави ли? Не сме хванати в капан. Двигателите на тая машинка са по-добри от всичко, което някога съм имал на разположение в Кюенг Хо! А тогава се смятах за най-бързият и независим човек в цялата Вселена!

Пътешествия, продължавали десетилетия наред, предимно в условията на летаргичен сън. Ето такъв е бил светът на Кюенг Хо, светът от спомените на Фам Нувен!

Фам най-сетне се освободи от непосилното напрежение, което го караше да се разкъсва отвътре. Поне временно. Сега можеше отново да бъде човек.

— Какво ти е толкова смешно? — попита той.

Равна поклати глава.

— Смея се на всички нас. Както и да е, това вече няма значение. — Тя направи няколко бавни и дълбоки вдишвания. — Ето, готово. Сега мисля, че бих могла да разговарям спокойно и разумно. И така, в Зоните има вълнение. Дори по време на буря на него обикновено му трябват хиляди години, за да помръдне на разстояние една светлинна година, а сега внезапно се е разпростряло на двеста светлинни години разстояние. Хм! Това поне е гаранция, че и след милиони години хората ще четат за това извънредно събитие в архивите. Не, благодаря! На мен не ми трябва такава слава… Вярно, знаехме за надигащата се буря, но и през ум не ми е минавало, че ще потънем.

Бяха погребани в тези дълбини, на светлинни години под повърхността.

— Сравнението с морска буря не е точно — включи се Синя раковина. Ездачът все още стоеше в най-отдалечения край на командното табло, където се оттегли след разговора с капитана от Сяндра Кей. Той все още изглеждаше разстроен, въпреки че се опитваше да говори смислено и разумно. В момента Синя раковина изучаваше екрана с навигационните данни и по всичко личеше, че се е задълбочил в записите отпреди вълнението. Той стопира картината, взе дистанционното за навигационните уреди и бавно се затъркаля по тавана към тях. Връхчетата на Зелено стебло лекичко го докоснаха, когато минаваше над нея.

Синя раковина бутна в ръцете на Равна дистанционното и продължи с назидателен тон.

— Дори при голяма морска буря водната повърхност никога не е така мътна като при силните мъртви вълнения отдолу. Последните съобщения в новините отчитат силно раздробена повърхност… Все едно е пяна или пък малки пръски.

Очевидно дори той не можеше да избегне сравнението с морските стихии.

Звездното небе зад прозорците продължаваше да е ясно и тихо. Най-големият шум идваше от корабната вентилационна система. Независимо от привидното спокойствие обаче, те бяха засмукани от водовъртеж. Синя раковина махна с клонче към екрана.

— Само след няколко часа може да сме отново в Отвъдното.

— Какво?

— Ето виж. Картината върху екрана е ориентирана спрямо положението на флагманския кораб от Сяндра Кей, корабът, с който влязохме в директна връзка, и нашите координати. — Трите точки образуваха остроъгълен триъгълник, а тези от корабите на Лименде и Свенсъндот бяха съвсем близо една до друга. — Маркирал съм момента, когато изгубихме контакт. Обърнете внимание — връзката с щаба на Управлението за защита на търговията е прекъсната 150 секунди преди да бъдем засегнати. Съдейки по постъпилия сигнал и настояването да извършим промени в протокола, стигам до заключението, че и двата кораба — нашият и този на Свенсъндот — са били погълнати по едно и също време.