Върнър Виндж - Огън от дълбините

С всяка изминала минута положението ставаше дори още по-лошо. Половината от ултрасветлинните канали даваха допълнителни дефекти.

— Май изгубихте контакт със своето командване, а? — попита Равна.

— За момента е така. — Свенсъндот погледна към Фам. Очите на червенокосия сякаш бяха от стъкло. — Слушай, аз не по-малко от теб съжалявам за този развой на нещата, но не мога да отрека, че Лименде и Скритс са умни хора. Мисля, че и сам можеш да разбереш причините за тяхната позиция.

— Много странно — прекъсна го Фам. — Картината беше доста необикновена.

Гласът му звучеше някак унесено и разсеяно.

— Имаш предвид връзката с Централата ли?

И Свенсъндот подробно му обясни за ограничените комуникации и несъвършеното изображение от корабните процесори в условията на Дъното.

— В такъв случай и обратната връзка би трябвало да е също толкова лоша… Чудя се за какъв ли ме мислят тогава.

— Ами, ъ-ъ-ъ…

Добър въпрос. Фам Нувен имаше яркочервена коса, опушено сива кожа, пеещ говор. Ако изпратеното до Централата изображение имаше същите дефекти като това, което те получаваха, тогава там виждаха нещо коренно различно от човешкото същество пред Кйет.

— … Я чакай малко. Причината не е в изображението. Готов съм да се обзаложа, че получават доста добра картина, която дава точна представа за външния ти вид. Нали и сам видя, че в началото на връзката бяха изпратени няколко кадъра с твърде висока резолюция. Именно те по-късно ще бъдат използвани за база на анимацията.

Фам безизразно загледа напред, сякаш искаше да покаже, че няма намерение да се улови на тая въдица. Очите му подканваха Кйет да поразмисли още малко, а да не приема всичко за чиста монета. Но, хиляди проклятия, обяснението беше съвсем правдоподобно: нямаше никакво съмнение, че Лименде и Скритс са възприели червенокосия като представител на човешкия род. И все пак нещо продължаваше да човърка Кйет отвътре.

… Лименде и Скритс изглеждаха като някаква отживелица.

— Глимфреле! Провери основната линия за връзка с Централата! Искам да знам дали са ни изпращали синхронизирана картина.

Изпълнението на задачата отне само секунда на Глимфреле. Той изненадано подсвирна.

— Няма такова нещо, шефе. А ако всичко е правилно дешифрирано, то ние в момента се справяме със старата анимация. — Той каза нещо на Тироле и двамата забърбориха възбудено. — Тук долу изглежда нищо не действа както трябва. Може би е поредният технически гаф.

Но въпреки това Глимфреле съвсем не изглеждаше убеден в собствените си думи.

Свенсъндот отново се обърна към изображението, което идваше от „Единак II“:

— Виж какво, каналът за връзка с Централата е безупречно шифрован. Използват се само кодове за еднократна употреба, на които вярвам много повече, отколкото на шифрите, употребени при нашия разговор в момента. Просто не мога да повярвам, че е било някакъв маскарад.

Но стомахът на Кйет вече се присвиваше от погнуса. Това усещане му напомни първите минути от битката за Сяндра Кей, когато схвана как ги бяха изиграли. Тогава с болка осъзна, че всички, които се опитваше да защити, въпреки неговите усилия ще бъдат избити до един.

— Ей, слушай тогава — ще се свържем с другите кораби и ще уточним координатите на Централата…

Едната вежда на Фам отскочи нагоре.

— Може пък да не е било лъжлива картина.

Преди да добави още нещо обаче, единият от ездачите — онзи с по-съвършения скродер — започна да крещи насреща. Той се затъркаля по тавана на помещението, разблъсквайки тези около него, за да се добере по-близо до камерата.

— Имам един въпрос! — Гласът от говорния апарат беше смесен с бръмчене и думите почти не се разбираха. Израстъците на това създание се триеха едно в друго със сухо шумолене. Кйет Свенсъндот никога не беше виждал по-отчаяно същество. — Има ли ездачи на борда на флагманския кораб?

— Защо вие…

— Отговорете на въпроса!

— Че откъде бих могъл да знам? — Кйет се опита да се съсредоточи — Тироле, ти имаш приятели от екипажа на Скритс. Спомняш ли си дали сред тях има ездачи?

Тироле започна да заеква:

— Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ… Да! Бяха от отряда за бързо реагиране — по-точно спасители — които наехме веднага след битката.

— Е, приятелю, това е всичко, което можем да направим за теб.

Ездачът се тресеше неудържимо от корените чак до върха, но остана безмълвен. После листенцата му внезапно се спаружиха.

— Благодаря — каза тихо той. После се изтърколи назад и излезе от обсега на камерата.