Върнър Виндж - Огън от дълбините

Свенсъндот продължаваше упорито да се взира в мониторите, без да обръща внимание на влагата, която се събира в ъглите на очите му. Досега целият му живот беше подчинен на строго установени закони. Работата му често налагаше да предотвратява замисленото от други отмъщение… А сега единственото, което го движеше, бе отмъщението.

— Получавам някакви странни съобщения, Кйет.

Сега Глимфреле трябваше да наблюдава какво се получава по Мрежата, което в друга среда беше напълно автоматична операция, заложена в дизайна на „Олвира“! Напоследък обаче тя се превърна в досадно и изтощително задължение.

— Какви са? Пак лъжи по Мрежата ли? — попита Тироле.

— Не, този път идват от координатите на дънния кораб, който всички преследват. Не може да бъде друг.

Веждите на Свенсъндот се извиха въпросително. Той усещаше, че разплитането на новата загадка ще му бъде много приятно.

— Какви са характеристиките?

— Корабните процесори показват, че най-вероятно е един, при това съвсем точно насочен лъч. Ние сме тяхната единствена цел. Сигналът е силен и връзката може да бъде придружена с нормална видеокартина. Ако нашият задръстен дигитален процесор работеше нормално, щях да знам… — И Фреле затананика нещо, което обикновено издаваше нетърпение при дирокимите. — Охо! Съобщението е кодирано, при това на високо ниво! Тия тук използват Синтаксис’45 за видеото. Твърдят, че разполагат само с една трета от кодовете, които Управлението въведе преди близо година.

Отначало Свенсъндот си помисли: „Фреле е убеден, че е получил съобщение, притежаващо самостоятелен интелект, но това е напълно невъзможно тук, на Дъното.“ По недоверчивия му поглед вторият офицер изглежда разбра какво си мисли.

— Езикът, който използват, е доста объркан, шефе. Чета съобщението направо от системата за преформатиране. — Нещо проблесна върху екрана пред него. — А-ха, ето откъде идва техният шифър! Управлението някога го е въвело и сега той трябва само да бъде проверен от системите за защита на кораба. — Преди появата на съюзниците това беше най-високо защитената шрифтова система в организацията. — Използвана е онази третина от кодовете, която преди година така и не беше доставена по предназначение. Тогава решихме, че товарът най-вероятно е повреден. О, чудо на чудесата, ние все още имаме копие от тези кодове!

Големите тъмни очи на Фреле и Роле гледаха с очакване. Стандартната процедура — стандартните нареждания — гласяха, че съобщения с нередовен код трябва незабавно да бъдат унищожени. Тези заповеди имаха за цел да предотвратят попадането на нередовни шифри на борда. Така не се налагаше системите за защита да бъдат подлагани на изпитание.

— Дешифрирай това нещо — късо нареди Свенсъндот. През последните седмици се убеди, че щом опреше до военно разузнаване и шифровка, Управлението се проваляше с гръм. Сега изглежда им се отваряше случай да извлекат някаква полза от неговата некомпетентна работа.

— Тъй вярно, сър!

Глимфреле изписа ответния код. Някъде в системите на сигналния процесор на „Олвира“ монотонният и „произволен“ шум започна да се подрежда в стройни схеми, които отговаряха напълно на корабните кодове. Последва дълга пауза ( проклето да е това дъно! ), а после върху екрана се появи прозорец като при обичайните съобщения и тръгна съвсем сносен видеозапис.

— … четвърто повторение на съобщението…

Думите бяха на самнорск с диалектните особености на Херте И Сяндра! Говорителят беше… За миг сърцето на Свенсъндот спря да бие — той сякаш видя Олвира отново жива. После бавно издиша, опитвайки се да възстанови нормалния ритъм на сърцето си. Смолисточерна коса, виолетови очи — също като Олвира. И като милиони други жени на Сяндра Кей. Приликата беше налице, но толкова далечна, че при нормални обстоятелства никога не би го подвела. За миг той си представи Вселената, обгръщаща тяхната изгубена флотилия, и живота, освободен от тежестта на отмъщението. После отново се насили да се съсредоточи върху думите от съобщението.

— Ще повторим посланието още три пъти — казваше в този момент жената. Ако и тогава все още нямаме отговор, ще пренасочим лъча.

Тя се отдръпна назад, позволявайки им да огледат помещението зад нея. Беше дълго и с нисък таван. Навсякъде имаше монитори, показващи ултрасветлинния трафик, но Свенсъндот изобщо не им обърна внимание. На екрана се появиха и двама ездачи. Цветните линии по скродера на единия от тях показваха, че е имал търговски отношения със Сяндра Кей. Другият вероятно беше от Малките ездачи — притежаваше малък скродер без колела. Камерата се измести, насочвайки се към четвъртия от присъстващите. Човешко същество? Очевидно беше такова, но нямаше нийорански произход. В друго време видът му щеше да предизвика сензация сред всички човешки цивилизации в Отвъдното. Сега Свенсъндот само отчете този факт в съзнанието си и остави за по-късно размишленията върху него.