Момичето извърна лице към земята и подпирайки се на здравата си ръка се опита да пропълзи до кораба. После над нея падна благословен мрак и тя вече нищо не си спомняше.
Перегрин и Книжовника наблюдаваха всичко от своето прикритие.
След сражението глутниците с нарушена цялост и ранените тутакси станаха ненужни за фленсериерите. Тези, които очевидно нямаше да оцелеят, бяха струпани върху носилки и отнесени надалеч, та виковете им да не притесняват останалите. Бригадите за разчистване избутаха участниците в атаката далеч от летящата къща. Откъснати от цялото оцелели части се щураха из хълмистата долина и тук-там някои от тях се обединяваха в нови глутници. Други бродеха сред ранените и, пренебрегвайки виковете за помощ и стенанията, се опитваха да открият изгубените си членове.
Когато врявата поутихна, отнякъде се появиха три групи в бели куртки. Слугите на Фленсер се приближиха до летящата къща и изчезнаха под нея. Един от тях се загуби от поглед за дълго време. Сигурно беше влязъл вътре. Телата на двамата пришълци бяха внимателно положени върху една от носилките, много по-внимателно, отколкото обикновено хвърляха ранените войници. После и тях отнесоха нанякъде.
Джакерамафан огледа внимателно останките от съоръжението на пришълците с уреда си за наблюдение. Вече се беше отказал да го крие от Перегрин. Онези с белите куртки изнасяха нещо изпод летящата къща.
— Шшт! Има и други умрели. Сигурно са изгорели в пожара. Приличат на кутрета.
Малките овъглени фигурки приличаха на богомолки — безобидни животинки, поне докато не ги закачаха. Но той знаеше, че женските изяждат своите мъжки. Ами ако тези същества изведнъж станеха великани и се сдобиеха с разум? Току-виж се изправят на задните си крака и кажат „Здрасти“.
Фленсериерски караули обкръжиха мястото на приземяването. Дузина нови подкрепления заеха позиции по хребетите на близките хълмове. Вече никой не можеше да припари през редиците им.
— Това си беше тотална смърт — въздъхна Перегрин.
— Може пък и да не е така. Първият от пришълците, когото улучиха, май още не е съвсем умрял.
Уиккукракръм погледна натам с най-силния си чифт очи. Или Книжовника беше с твърде развихрено въображение, или уредът му наистина показваше удивително ясна картина, тъй като първият паднал от пришълците беше зад кораба. Неговата мисловна дейност спря, но това още не бе сигурен знак за смъртта му. В момента около него се бяха струпали онези с белите куртки. Те натовариха създанието върху носилка и тръгнаха в югозападна посока, но не по същата пътека, която бяха използвали слугите преди тях.
— Нещото е още живо ! От гърдите му стърчи стрела, но го виждам, че диша. — Книжовника извърна глава към Уиккукракръм. — Мисля, че трябва да го спасим.
Перегрин за миг изгуби дар слово и не намери какво да отговори. Той просто зяпна насреща и остана с отворена уста. Цитаделата на Фленсерската клика, разпростряла мрежите си по цял свят, беше само на няколко мили северозападно от тях. Фленсериерите контролираха територии десетки мили навътре в сушата, а точно сега двамата с Книжовника бяха обкръжени от тяхната свирепа армия. Книжовника изгуби част от ентусиазма си като видя стъписването на Перегрин, но въпреки това личеше, че говори съвсем сериозно.
— Съгласен съм, че е доста рисковано. Но пък и целият живот си е един риск, нали така? Ти си пилигрим и ще ме разбереш.
— Хм! — Очевидно достойнството му на пилигрим беше поставено на карта. Възпираше го само това, че нито една душа не можеше да оцелее след тотална смърт. Животът на Пилигрима беше изпълнен с множество опасности и заплахи от пълно унищожение. Но пък и той умееше да се пази.
Предложението на Книжовника се оказа най-голямото предизвикателство, с което се бе сблъсквал през живота си досега. Да опознае тези пришълци, да ги направи част от себе си … Изкусителната мисъл за такова сливане замъгли здравия му разум.
— Виж какво — продължи Книжовника, — нищо не ни пречи просто да се спуснем долу и да се смесим с ранените. Успеем ли да минем през полето, ще можем без особен риск отблизо да разгледаме последния от пришълците.
Докато казваше това Джакерамафан вече беше напуснал наблюдателния си пост и търсеше подходяща пътечка, така че онези долу да не забележат силуетите им на върха на хълма. Уиккукракръм се разкъсваше от противоречия. Една от частите му се надигна, за да последва неговия спътник, но другите още се колебаеха. Проклятие, Джакерамафан си беше признал, че е съгледвач. Значи притежаваше находчивостта, която бе присъща на най-интелигентните от жителите на Дългите езера. По всичко личеше, че този приятел е професионалист…
Читать дальше