Върнър Виндж - Огън от дълбините

Перегрин огледа грижливо тяхната страна на хълма и долината наоколо. Нямаше и следа от Тайратект, нито пък от някой друг фленсериер. Той се измъкна от своите скривалища и последва съгледвача.

Прикриваха се колкото може по-дълго в плътните сенки на хълмовете, проснали се под лъчите на клонящото на север слънце. Накрая вече нямаше как да не излязат на открито и двамата продължиха, мятайки се от едно прикритие към друго. Точно преди да доближат първия ранен, Книжовника изрече най-страшните думи през този следобед.

— Ей — рече той, — бъди спокоен. Прочел съм всичко, което обяснява как стават тия работи.

Гъмжилото от части, откъснати от цялото, и купищата ранени са гледка, от която дъхът секва, а кръвта се смразява в жилите. Самотни фигури, двойки, тройки, тук-там няколко четворки — те бродеха безцелно, виейки жаловито от време на време. В повечето случаи толкова хора, струпани на малка площ като тази, биха образували хорос. И наистина, на някои места той забеляза сексуална активност, стигаща до оргии. Но повечето още не бяха преодолели ужаса от загубата, за да се върнат отново към нормалните реакции. Уиккукракръм за миг се почуди дали след всичките им приказки и теории фленсериерите няма просто да оставят останките от войската си да се комбинират сами, както намерят за добре. Щяха да се получат доста странни и сакати глутници.

Когато навлезе навътре сред гъмжилото, Перегрин Уиккукракръм усети как собственото му съзнание започва да се замъглява. Ако все пак се насилеше да се концентрира, той би могъл да си спомни кой е всъщност и да се добере до другия край на долината, без да привлече вниманието върху себе си.

Връхлетяха го мисли, завладяващи и неподдаващи се на контрол.

… Жажда за кръв и жестокост…

… искренето на метал в ръката на пришълеца… Болката в гърдите й… Плюенето на кръв, падането…

Лагерът на новобранците и още преди него, моят брат, слят с мен, беше толкова добър… Лорд Стийл каза, че ние сме някакъв величествен експеримент.

Да тичаш, обзет от паника, към някакво чудовище с издължени крайници. Скок, остриетата в лапата. Гърлото на чудовището е прерязано. Кръвта му бликва във висока струя.

Къде съм?… Може би съм част от теб… Моля?

Перегрин рязко се завъртя при последния въпрос. Той беше отправен към него и прозвуча съвсем отблизо. Някакъв самотник го душеше. Той отблъсна тази обезчленена единица и побягна през долината. Някъде напред Джак-как-му-беше-името се намираше в не по-завидно състояние. Вече беше сигурен, че почти не съществува риск някой да ги разкрие, но сега се чудеше дали изобщо ще съумеят да се промъкнат невредими. Перегрин беше само четворка, а наоколо гъмжеше от самостоятелни единици. От дясната му страна някаква друга четворка върлуваше, плячкосвайки и насилвайки двойките и единиците, които се изпречваха по пътя й. Уик, Кук, Рак и Ръм се насилваха да си спомнят защо бяха дошли дотук и накъде бяха тръгнали. Съсредоточи се върху едно определено усещане, което наистина съществува : мирисът на сажди от течния огън на нападателите… мушиците, които се рояха на облаци наоколо, съсирените локви кръв по цялото поле.

Измина страшно много време. Минути.

Уик-Кук-Рак-Ръм се огледа. Почти беше успял да се измъкне; намираше се чак в южния край на бойното поле, покрито с останките от войската. Една част от него взе да повръща и той се повали на земята. После нормалната му психика постепенно започна да се възвръща. Уиккукракръм вдигна поглед и забеляза, че Джакерамафан се е спрял точно насред множеството. Книжовника беше здравеняга, състоеше се от шест части, но въпреки това не се справяше по-добре от Перегрин в онзи ад. Мяташе се насам-натам с широко ококорени очи, хапейки себе си и тези около него.

Най-накрая все пак успяха да се измъкнат от долината, при това достатъчно бързо, че да настигнат онези с белите куртки, които отнасяха последния извънземен. Ако искаха да ги проследят и по-нататък обаче, трябваше да намерят начин да се откъснат от гъмжилото, без да привличат вниманието върху себе си. Хм. Наоколо имаше много фленсериерски униформи… без живи собственици. Две от частите на Перегрин се отправиха към един мъртъв войник.

— Джакерамафан! Тук!

Големият съгледвач се обърна към него и в очите му проблесна нещо подобно на разум. Той се запрепъва в указаната посока и приклекна недалеч от спътника си. Беше се доближил повече от допустимото до Уиккукракръм и Пилигрима се чувстваше неспокоен, но то бе нищо в сравнение с онова, което двамата бяха преживели. Той постоя безмълвен известно време, дишайки тежко.