Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Съжалявам, дори не си представях какво може да ни се случи. Там загубих част от себе си… Вече не ми беше останала надежда, че ще си я възвърна.

Перегрин внимателно наблюдаваше движението на последната група белодрешковци и тяхната носилка. Те тръгнаха в друга посока и само след миг щяха да се изгубят от поглед. Ако успееха да се маскират, може би щяха да ги проследят и по-нататък. Все пак това си беше голям риск. Опита се да мисли като големите съгледвачи. После смъкна куртката от мъртвото тяло. Каквото и да става, дегизировката щеше да им е нужна. Дори и да не тръгнеха след носилката, можеха да останат тук, докато се спусне нощта, а после да огледат отблизо летящата къща.

След миг Книжовника осъзна какво прави Пилигрима и започна да събира куртки и за себе си. Двамата се запрокрадваха през купчините тела, търсейки дрехи, по които да няма много петна от кръв. Освен това Джакерамафан настояваше да са с еднакви отличителни знаци. Наоколо имаше изобилие от остриета за лапите и бойни брадви. Накрая двамата бяха въоръжени до зъби, но се налагаше да поровят още малко. Не достигаше само една куртка — Ръм бе толкова широк в раменете, че много трудно намираше дреха, която да му е по мярка.

Едва по-късно Перегрин осъзна какво става: една голяма глутница, състояща се най-малко от трима, се спотайваше сред купищата мъртъвци. Сигурно още скърбеше, дори след като беше изпяла погребалната песен над загиналата си единица. Когато Перегрин започна да смъква униформата от нейния мъртъв член, се чу:

— Няма да ти позволя да ме ограбваш!

Прозвуча яростно ръмжене и остра болка избухна в гърлото на Ръм. Перегрин се сгърчи в агония и се нахвърли върху противника. Вкопчиха се в яростно заслепение. Перегрин замахна с бойната брадва веднъж и още веднъж, докато муцуната му не се покри с кръв. Когато пред очите му отново просветна, единият от тримата лежеше мъртъв, а другите търтиха да бягат обратно към бойното поле.

Уиккукракръм се сгърчи от болката на своя Ръм. Нападателят имаше метални остриета на лапите и Ръм беше разпорен от ребрата до чатала. Уиккукракръм залитна. Лапите му стъпкаха неговите собствени вътрешности. Той се опита да ги натика обратно в търбуха на своята четвъртинка. Болката беше нетърпима. Светлината в очите на Ръм взе постепенно да гасне. Уиккукракръм задуши писъците, които напираха в гърлото му. „Аз се състоя едва от четири части, а сега едната от тях умира!“ Години наред си повтаряше, че четворка е твърде малка група за един пилигрим. Сега злочестието се беше стоварило върху него и той се оказа неспособен да му се противопостави, хванат като в капан в териториите на тези коварни създания.

За миг болката сякаш стихна и мисълта му се проясни. Схватката не беше направила особено впечатление сред общата врява, воя на оплакваните, безразборните изнасилвания и атаките в пристъп на лудост. Само дето в нея участваха повече части от обикновено и се проля по-голямо количество кръв. Белодрешковците, които се суетяха около летящата къща, обърнаха за миг поглед към тях, но после отново се заеха с отварянето на извънземния кораб.

Книжовника беше приклекнал наблизо и гледаше ужасено. Една част от него пристъпи малко напред, но после отново се отдръпна. Той се бореше със собствените си чувства, колебаейки се дали да се притече на помощ. Перегрин едва не започна да се моли, но сега дори това не беше по силите му. Освен това Книжовника не беше пилигрим и не бе способен да отстъпи доброволно част от себе си.

Внезапно го нападнаха спомени. Ръм се опитваше да систематизира миналото си и да покаже на останалите какво е преживял преди да стане част от цялото. За миг Перегрин се видя да плува из Южно море, а до него беше Ръм още като малко кутре; пробяга споменът за островитянката, която беше родила Ръм, и за глутницата, каквато беше преди това. Обиколи цял свят, преживявайки беднотията и нищетата на тропическите общества, оцелявайки през войната на Равнинните орди… И още — случките, които беше чул да разказват, хитростите, които беше научил, хората, които беше срещнал. Уик Кук Рак Ръм беше славна глутница с ясна мисъл, леко сърце и невероятна способност да подрежда и систематизира спомените си. Това беше и причината толкова дълго време да не нарасне в петорка или шестица. Сега трябваше да заплати най-високата цена за миналото си благополучие.

Ръм въздъхна за последен път и очите му се затвориха за светлината на деня. Пред Уиккукракръм отново падна пелена — внезапно беше лишен от четвъртинката си. Трите останали части трябваше да се опитат да образуват отново едно цяло. Триото стоеше и нервно пристъпваше от крак на крак. Отвсякъде го дебнеше опасност, но то не можеше да я обхване с останките от разума си. Тогава с надежда се присламчи към шесторката, която стоеше наблизо — Джакерамафан? — но онзи го отблъсна. Той хвърли нервен поглед към множеството ранени. Там имаше шанс да попълни целостта си… но можеше и да полудее.