Върнър Виндж: Огън от дълбините

Уиккукракръм изпълзя от леса, движейки се в плътна група, като се опитваше да вдига по-малко шум. Внимателно се изкачи по скалите, примъквайки се предпазливо от едно прикритие към друго, докато стигна най-високата точка в долината и спря на около метър и половина от Джакерамафан. Можеше да чуе мислите му. Приближеше ли още малко, Книжовника също щеше да го чуе, въпреки усилието да приглуши своите вътрешни гласове.

— Шшшт! — просъска Уиккукракръм.

Шушукането и мърморенето сепнато престанаха. Джакерамафан натика мистериозното наблюдателно устройство в дисагите си и се събра в плътна група, стараейки се да мисли съвсем тихичко. За миг двамата се наблюдаваха изпитателно. После Книжовника взе да прави глупави жестове с ръце, сочейки ухото върху рамото си. С други думи: слушай.

— Можеш ли да говориш по този начин? — Гласът му беше на високи честоти, на които някои не биха могли да общуват. Разговорът на високи честоти можеше да бъде много объркващ, при това вършеше работа само при близко общуване и бързо заглъхваше на по-далечно разстояние. Сега обаче нямаше опасност да ги чуе някой. Перегрин кимна.

— Високочестотният говор не ме затруднява.

Номерът беше да се използват достатъчно чисти тонове, за да не се получи погрешно тълкуване.

— Погледни отвъд билото, приятелю пилигриме. Появило се е нещо ново под слънцето.

Перегрин се приближи още малко. „В името на боговете!“ — промърмори на себе си, но тихо. Нещото изглеждаше като огромна кирпичена хижа, покачена върху кокили. И въпреки това беше паднала звезда. Земята под нея светеше с мътно червено сияние. Наоколо се издигаха облаци пара.

Той кимна на Джакерамафан.

— Къде е Тайратект?

Книжовника сви рамене.

— Обзалагам се, че си е плюла на петите и сега бяга в обратна посока. Опитвам се да я мерна някъде из полето. Виждаш ли обаче другите — войниците от замъка на Фленсер?

— Не! — Перегрин погледна на запад от мястото на приземяването. Ето ги. Бяха на около миля, облечени в камуфлажни куртки, и се придвижваха предпазливо от едно прикритие към друго. Забеляза трима. Бяха здравеняци — всеки от тях се състоеше от по шест части. — Как са могли да дойдат толкова бързо дотук? — Той хвърли поглед към слънцето. — Не е минал и половин час, откакто започна всичко.

— Станало е случайно. — Джакерамафан се върна на хребета и се огледа. — Обзалагам се, че вече са били на този бряг, когато звездата започна да пада. Наоколо са все земи на Фленсер. Сигурно навсякъде има негови патрули. — Той приклекна, така че онези отдолу можеха да видят само два чифта очи. — Това е бойна единица за атакуване от засада.

— Не им се радваш особено. Та те са твои приятели, не помниш ли? Онези, заради които си дошъл чак дотук.

Книжовника килна саркастично главите си настрана.

— Да, бе, да. Само не ми го натяквай. Бас ловя — още от самото начало ти е ясно, че не съм от най-запалените последователи на Фленсер.

— Така си и мислех.

— Е, играта свърши. Каквото и да се окаже случилото се този следобед, то е много по-важно за… хм, моите приятели от онова, което бих могъл да науча на Тайния остров.

— Ами Тайратект?

— Хм, хм. Боя се, че нашата многоуважаема спътничка е дори нещо повече от истински фленсериер. Обзалагам се, че е поне лорд от свитата на Фленсер. Предполагам, че мнозина като нея тези дни се промъкват през планините, бягайки от преследвачите си от Република Дългите езера. Пази си гърба, приятел. Ако тя ни надуши, нейните войници със сигурност ще ни приберат.

Перегрин се свря по-надълбоко в цепнатините и пролуките, които още излъчваха топлина. Оттук имаше прекрасен изглед към долината. Ако Тайратект вече не беше заела позиции, той щеше да я забележи много преди тя да го зърне.

— Перегрин…

— Какво?

— Ти си пилигрим, пътувал си навсякъде по земята, още откакто свят светува… Или поне се постара да повярваме, че е наистина така. Колко назад във времето се простират твоите спомени?

Този въпрос хвана Уиккукракръм натясно и той се видя принуден да каже истината.

— Както вече си се досетил — няколкостотин години. Отвъд този период обаче съществуват легенди, породени от събития, които най-вероятно са се случили някога някъде. Но всички подробности в тях са разбъркани и смесени в безпорядък.

— Е, добре, аз не съм пътувал много, пък съм и твърде нов. За сметка на това доста книги съм прочел и знам, че подобно нещо не се е случвало никога досега. Онова долу е изкуствено . При това дойде от височина, която дори не бих могъл да определя. Нали си чел Арамстрикеса или астролога Белелеле? Имаш ли представа какво може да е това?