Върнър Виндж - Огън от дълбините

Докато задните му членове викаха срещу Двукракото обаче, предните се покачиха върху една купчина камъни. Той посочи атакуващите глутници строители и изкрещя:

— Избийте нападателите!

Личната му охрана се скупчи около него, а няколко войници начело с Шрек се втурнаха напред. Стийл почти изгуби съзнание сред надигналата се врява. Това не бяха прецизните и контролирани експерименти в лабораторията на Тайния остров. Тук смъртта безразборно косеше наляво и надясно — из въздуха летяха стрели, копия, кирки. Частите на глутницата строител се разпиляха и взеха да падат с писъци по земята. Те нямаха никакъв шанс да оцелеят, но преди да умрат успяха да убият няколко от стражите.

Стийл се отдръпна от хаоса на битката и се отправи към Джефри. Двукракото продължаваше да тича насреща. Амди го следваше по петите и викаше нещо на самнорск. Беше достатъчно някоя обезумяла част да се появи наоколо или пък да звънне заблудена стрела. Тогава Двукракото щеше да умре, а плановете на Стийл — да се изпарят като дим. Никога през живота си лордът не беше треперил така за безопасността на друго същество. Той пресрещна Джефри и го заобиколи от всички страни. Двукракото падна на колене и прегърна Стийл през врата. Само дългогодишната дисциплина не позволи на лорда да го насече на парчета. Пришълецът не го нападаше, а просто го прегръщаше .

Глутницата строител беше унищожена почти напълно, а Шрек изтика оцелелите на безопасно разстояние. Охраната на Стийл бдеше зорко, застанала едва на метър и половина от своя господар. Амди стоеше прибран в плътна група и се тресеше от усилено мислене, но въпреки това продължаваше да говори на Джефри. Стийл се опита да се освободи от прегръдките на човешкото същество, но Джефри все улавяше ту един, ту друг от вратовете му. Понякога успяваше да сграбчи наведнъж дори по две глави на лорда. Издаваше някакви къркорещи звуци, които никак не приличаха на самнорск. Стийл трепереше от това дръзко посегателство върху неговата неприкосновеност. Не издавай отвращението си! Човекът не би го усетил, но Амди щеше да разбере. Джефри и преди беше постъпвал така и Стийл вече попривикна, но никога нямаше да преодолее погнусата си. Детето буболечка изпитваше нужда от физически контакт; телесният допир беше в основата на приятелството между Амди и Джефри. Ако Стийл позволеше на това същество да докосва и него, то може би щеше да му се довери като на малкия си приятел. Лордът опря глава до гърба на момчето, както беше виждал да правят родителите със своите малки в подземните му лаборатории. Джефри го притисна още по-силно и прокара дългите пръсти на лапите си по неговата козина. Ако Стийл успееше да потисне отвращението си, това наистина бе твърде необичайно изживяване. В техния свят толкова близък контакт с друго интелигентно създание можеше да доведе единствено до секс или битка. И в двата случая скъсената дистанция правеше невъзможна всяка разумна мисъл. Но човешкото същество дори отблизо продължаваше да реагира разумно, макар да не се долавяха обичайните за една глутница вътрешни гласове. Изглежда можеше едновременно и да мисли, и да чувства. Стийл прехапа устни, опитвайки се да потисне треперенето. Усещането беше като… да се любиш с труп.

Най-сетне Джефри се отдръпна и отпусна хватката си. Момчето каза нещо много бързо и Амди преведе:

— О, лорд Стийл! Вие сте ранен и ви тече кръв!

По лапите на човешкото дете имаше червени петна. Стийл се огледа внимателно — върху единия от хълбоците му зееше алена резка. В суматохата дори не беше усетил кога е станало. Лордът се отдръпна от буболечката и се обърна към Амди:

— Дреболия. Вие с Джефри добре ли сте?

Двете деца започнаха оживено да бърборят и на Стийл му се стори, че просто дрънкат някакви безсмислици.

— Нищо ни няма. Благодарим ви, че ни спасихте.

С цената на много умъртвени части Фленсер беше изградил у Стийл способността да реагира мигновено.

— Слава на провидението, че всичко е наред, но това не биваше да се допуска. Дърворезбарите са се маскирали като работници. Предполагам, че са чакали дни наред, докато им се представи такъв удобен случай. Когато разкрихме измамата, вече беше твърде късно. Занапред няма да излизате от укреплението, ако чуете отново шум от битка.

Амди засрамено наведе глава и преведе думите на Джефри.

— Ние много съжаляваме. Бяхме развълнувани, а после се уплашихме да не сте ранен.

Стийл успокоително изръмжа, докато две от частите му оглеждаха останките от касапницата долу. Къде бяха изчезнали слугите, които първи се втурнаха насам? Тази глутница скъпо щеше да плати… Мислите му внезапно секнаха, когато мерна няколко силуета: Тайратект . Останките от Фленсер го наблюдаваха от заседателната зала. Едва сега лордът си даде сметка, че те бяха проследили схватката още от самото й начало. Всеки друг би определил това като напълно безпристрастно наблюдение, но Стийл забеляза мрачно удивление в изражението на Останките. Той отсечено кимна към тях, но стомахът му се присви. Само една крачка делеше лорда от пълен провал… И Фленсер забеляза това.