Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Ако Посетителите ни мамят, тогава наистина не можем да ги победим. Ще се превърнем в преследвани животни; вероятно след неизвестен брой поколения ще научим хитростите им, но това пак ще означава край за нас. От друга страна обаче имаме достатъчно основания да вярваме, че двукраките са уязвими. Каквито и да са целите им, ние не сме замесени пряко в тяхното постигане. Ти присъства на кацането, при това си била много по-близо от мен. Нали видя колко лесно беше да им заложим капан, въпреки че корабът им е непревземаем, а едно тяхно оръжие се равнява на наша малка армия. Очевидно те не ни смятат за опасни. Независимо колко мощни са техните оръдия обаче, те все пак има от какво да се боят. Чрез техния кораб притежаваме нещо, което им е много необходимо.

Погледни основите на новия замък, Тайратект. Казах на Амдиджефри, че това е за да предпазим кораба от дърворезбарите. Това донякъде е истина и ти ще се убедиш, когато ги притисна в крепостните валове. Но виж по-внимателно основите на вътрешното укрепление около кораба. Когато Посетителите пристигнат, той ще бъде изцяло покрит. Направих някои проучвания на неговия корпус и знам, че мога да го разруша. Няколко тона камъни отгоре ще го смачкат напълно. Но Равна няма нужда да се тревожи — моето укрепление ще опази безценната й тайна. Наблизо ще има дори открит вътрешен двор, обграден от високи стени. Казах на Джефри да поиска помощ от Равна за неговото построяване. Този двор ще е достатъчно голям да побере и кораба на Равна. Като мярка за сигурност, разбира се.

Остава ни обаче и още много недовършена работа. Не сме получили уредите, които ни описа Равна. Освен това трябва да уредим убийството на кралицата на дърворезбарите много преди да са дошли Посетителите. Ето затова ми е нужна твоята помощ и се надявам да я получа. Ако Посетителите наистина се окажат вероломни, тогава ще им устроим посрещане, каквото заслужават. Ако ли пък не са… Е, вярвам ще признаеш, че постигнатото от мен е достойно за моите учители.

Останките от Фленсер оставиха последните думи на Стийл да увиснат във въздуха.

Животът коренно се промени за Джоана след смъртта на Книжовника Джакерамафан. Повечето от промените бяха за добро и никога нямаше да се случат, ако го нямаше убийството. А това извънредно натъжаваше Джоана.

Момичето позволи кралицата да живее при нея в хижата на мястото на прислужника. По всичко личеше, че владетелката е искала това още от самото начало, но не се е осмелила да го каже гласно, страхувайки се от гнева на човешкото същество. Сега и компютърът стоеше постоянно при тях. Около хижата имаше винаги по четири глутници от телохранителите на Вендейшъс. Дори стана дума наблизо да се построят специални помещения за стражите.

Джоана виждаше другите Остриета по време на редовните им срещи в замъка или пък когато идваха да молят за помощ около работата с компютъра. Скрупило, Вендейшъс и Белязаното чело — или „Пилигрима“, както го наричаха — съвсем свободно говореха самнорск. Владееха го толкова добре, че тя вече можеше да различи техните характери зад нечовешката им външност. Скрупило — превзет и страшно умен. Вендейшъс — по-надут дори от Книжовника в най-лошите му дни, но лишен от неговата игривост и въображение. Пилигрима Уиккукракрана. По тялото й пробягваше мраз всеки път, щом видеше неговата най-едра и белязана от стари рани част. Той винаги гледаше да стои по-настрани и постоянно беше свит на кълбо, за да изглежда, колкото се може по-малко застрашителен. Сигурно си даваше сметка как й действа видът му, затова се стараеше да не я засегне дори неволно. Смъртта на Книжовника само незначително промени отношенията им. Джоана се насилваше да го търпи, при това с голямо усилие на волята. Случилото се доказваше, че в замъка на Дърворезбаря имаше предател. Единствено Вендейшъс поддържаше версията, че убиецът е дошъл отвън. Ето защо тя винаги държеше Пилигрима под око.

През нощта кралицата отпращаше останалите глутници. После се свиваше на кравай около камината и започваше да разпитва за информация от компютъра, която нямаше нищо общо с борбата срещу фленсериерите. Неусетно кралицата стана втория най-близък приятел на Джоана сред Остриетата (Книжовника беше първият, макар да го разбра едва след неговата смърт.) Владетелката се оказа изключително умна и необикновена личност. Джоана понякога бе готова да признае, че това е най-умното същество, което е срещала през живота си, макар че трябваше да мине много време, преди да стигне до това заключение. За Джоана постепенно ставаше ясно, че кралицата е всичко онова, което Книжовника мечтаеше да постигне.