Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Е, хайде, вие двамата се връщайте на Тайния остров — и Стийл даде знак на пазачите, които се появиха иззад кораба.

— Моля ви, не още, лорд Стийл — обади се Амди. — Та ние едва дойдохме. Пък и отговорът от Равна трябва да пристигне всеки миг.

Лордът скръцна със зъби, но се постара това да остане незабелязано за децата.

— Останете тогава, но ми обещавате да сте много предпазливи, нали?

— Да, да! — И Амди преведе думите на човешкото дете.

Стийл опря предните си крака на раменете му и потупа Джефри по главата. После двамата с Шрек отведоха малчуганите в укреплението. Докато Амдиджефри още можеше да го види, лордът наблюдаваше децата с изражение на родителска гордост и любов. После рязко се обърна назад и мина бързо покрай розовеещата кал. Къде бяха тези тъпи слуги?!

Залата за заседания на Хълма със звездния кораб беше малка и временна постройка. Стигаше колкото да не пропуска студа през зимата, но се превръщаше в същинска лудница, ако в нея се съберяха повече от трима души. Стийл се провря покрай Останките от Фленсер и се скупчи на балкона с най-добър изглед към строителните площадки. След като учтиво изчака известно време, Тайратект го последва и застана на срещуположния балкон. Но всичко това бе само за замазване очите на страничните наблюдатели. Щом останаха насаме обаче, съскащият смях на Фленсер се разнесе приглушено из залата, за да го чуе единствено неговият събеседник:

— Скъпи Стийл, понякога се чудя дали ти наистина си мой ученик… Или пък на мястото ти са пробутали някой друг след моето заминаване. Мигар се опитваш да ни измамиш?

Стийл отвърна спокойно на неговия поглед. Поне беше сигурен, че страничен наблюдател не би могъл да се досети какво му е отвътре.

— Понякога стават злополуки. Виновниците ще бъдат наказани.

— Така е, но сега е очевидно, че именно ти носиш най-голяма отговорност за всички проблеми. Ако не си беше втълпил на всяка цена да запушиш устата на строителите, те сигурно нямаше да се разбунтуват… Тогава „злополуките“ щяха да са с една по-малко.

— Проблемът е, че ненавреме се досетиха. Подобни екзекуции са нещо нормално при толкова секретни военни строежи.

— Я гледай ти! Значи мислиш, че трябваше да избия всички, които построиха подземията на Тайния остров?

— Какво?! Да не искаш да кажеш, че не си го направил? Как…

Останките от Фленсер оголи зъби в позната усмивка.

— Размисли над това. Нека ти е за домашно.

Стийл нервно размести записките си върху масата и се престори, че ги разучава съсредоточено. После всички негови части се втренчиха в събеседника.

— Тайратект, аз те почитам заради частите от Фленсер в теб. Но не забравяй нито за миг, че си още тук благодарение на моето мълчаливо съгласие. Ти не си Фленсер-в-очакване. — Новините стигнаха до него късно през есента, малко преди зимата да затвори и последните проходи при Ледените зъбери. Останалите части от Фленсер не бяха успели да се измъкнат от клането при парламента. Шансовете на Повелителя отново да възвърне предишния си вид бяха безвъзвратно изгубени. Вестта донесе неописуемо облекчение за Стийл. Оттогава Останките бяха станали много хрисими и отстъпчиви. — Да знаеш, че на нито един от моите лейтенанти няма да му трепне окото, ако избия частите ти до една. Дори и останките на Фленсер.

„И се кълна, че ще го направя, ако имаш неблагоразумието да ме предизвикаш.“

— Както кажеш, драги Стийл. Ти командваш тук.

Тайратект не успя да се овладее и за миг пролича колко е уплашена. „А и ти самият не забравяй това — помисли си Стийл. — Никога не го забравяй. Това са просто останки от повелителя. По-голямата част е някаква малка учителка, а не великият наставник с камата.“ Вярно, членовете на Фленсер доминираха над цялата глутница и духът на Повелителя владееше пространството около тях, но сега той бе доста укротен. Тайратект можеше да бъде управлявана, а способностите на Фленсер — впрегнати в каузата на Стийл.

— Добре тогава — равно изрече Стийл. — Докато си даваш сметка кой командва тук, би могла да бъдеш от голяма полза за Движението. И още по-точно… — Той прелисти хартиите пред себе си — … Искам двамата с теб отново да претеглим всички рискове от идването на Посетителя.

Искам да се посъветвам с теб.

— Съгласна съм.

— Вече успяхме да убедим „Равна“, че нейният безценен Джефри е изложен на голяма опасност. Амдиджефри й е разказал за „нападенията“ на дърворезбарите и как ние се боим да не ни поробят.