Върнър Виндж - Огън от дълбините

Стийл надзираваше работата на строежа почти всекидневно. По продължението на южната част от оградата вече полагаха каменната облицовка. Като го гледаше от скалите на Тайния остров новото му леговище изглеждаше почти завършено… „Трябваше да е завършено от доста време насам“ , изръмжа една от частите му. Май вече беше крайно време да се премести оттатък. Безопасността на Тайния остров от ден на ден се изпаряваше като дим. Хълмът със звездния кораб вече стана истинския център на Движението и това не бе само пропаганден ход. Загадката, която посолствата на Фленсер в чужбина наричаха „Оракулът от звездния хълм“, надхвърляше и най-дръзките мечти. Всеки, който успееше да се добере до този оракул, щеше да владее света. Уменията на Стийл вече бяха без значение. Ето защо той рециклира или просто екзекутира няколко прислужника, които си бяха позволили да се сприятелят с Амдиджефри.

Лорд Стийл се събра в плътна група и се спусна от стената по току-що изсечените каменни стъпала. Вътрешният двор се простираше върху дванайсет акра, но още не беше покрит с калдъръм. Лапите му измръзнаха от студената кал, но той остана доволен, че поне снегът се топеше в купчини, струпани далеч от строителните площадки. Пролетта вече беше в разгара си и слънцето светеше ярко в студения въздух. Виждаше се на няколко мили разстояние — над Тайния остров, чак до пътя към Океана и надолу по брега с фиордите.

Стийл извървя набързо последните метри до височинката, където се издигаше корабът. Наблюдава известно време как подреждаха одяланите камъни в дупката и ги съединяваха с хоросан, после даде знак на слугите с него и продължи напред. Рововете за новата стена продължаваха чак до върха, където се издигаше оградата на звездния кораб. Това беше най-сложната част от целия строеж, но тя щеше да превърне замъка в чудесен капан. Още малко информация, получена чрез Амдиджефри, и той щеше да знае точно как да завърши започнатото.

Вратата в оградата към кораба беше отворена и пред нея рамо до рамо стоеше една от глутниците на охраната. Именно тя първа чу шума, само миг преди той да достигне до Стийл. Пазачът разкъса редицата си, за да огледа наоколо. Разнесоха се високи, едва доловими за слуха писъци. После се чу и зовът за атака. Слугите се втурнаха по стълбите надолу и обкръжиха строежа. Стийл и охраната му ги следваха по петите.

Лордът се закова на място край изкопа в най-отдалечения край на крепостта. Сега вече беше ясно каква е причината за тази врява. Три глутници от слугите разпитваха говорителя на един от строителите. Бяха го отделили настрани и го налагаха с палките си. От такова разстояние мислите му се чуваха толкова ясно, колкото и неговите писъци. Останалите от него се измъкваха от изкопа, разделяха се на първоначалните по-малобройни глутници и нападаха стражата с кирките. Как се беше стигнало изобщо до тази кървава разправа? Стийл можеше да се досети. В тази част на строежа бяха разположени най-секретните части от лабиринта с тайни проходи и коридори. Той беше замислил дори по-сложна система, която да използва срещу двукраките. Естествено, след завършването на това крило от замъка всички, участвали в строежа му, щяха да бъдат разчленени. Макар и доста тъпи, строителите най-вероятно се бяха досетили какво ги чака.

При други обстоятелства Стийл навярно щеше да се оттегли и да наблюдава отстрани. Подобни конфликти бяха много поучителни: те му помагаха да оцени качествата на своите подчинени, които се оказваха неподходящи (или пък твърде добри) за да продължат да се занимават със своите задължения. Този път обаче беше по-различно. Сега Амди и Джефри бяха на кораба. В дървената ограда нямаше никаква пролука, през която да видят тази част на хълма, пък и корабът се охраняваше строго, но въпреки това… Дори докато си пробиваше път напред и даваше заповеди на слугите си, с една от своите части Стийл видя Джефри да излиза от заграждението около кораба. Две от кутретата бяха покачени върху раменете му, а останалата част от Амди търчеше редом с него.

— Не се приближавай! — изрева Стийл срещу тях на своя лош самнорск. — Опасност! Не се приближавай!

Амди замръзна на място, но Двукракото продължи да върви. Две глутници на стражата се пръснаха панически, за да му направят път. Подчиняваха се на строгата заповед никога и при никакви обстоятелства да не докосват пришълеца. Само още миг и упоритите едногодишни усилия на лорда щяха да станат на пух и прах. Една секунда делеше Стийл от раздялата с мечтите за световно владичество — и всичко това заради нещастното съвпадение между глупост и лош късмет .