Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Да. Крепостната стена ще бъде завършена между осем и единадесет декади.

Кралицата:

— Според моите изчисления са най-малко петнадесет. Това може ли да бъде реакция на нашите планове?

Долу Вендейшъс се събра в плътна група.

— Такова беше първото ни подозрение, Ваше величество. Но… както ви е известно, ние разполагаме с няколко специални източници за информация… за които не е редно да говорим дори тук.

— Що за самохвалство! Понякога се чудя дали изобщо му е известно нещо. Никога не съм го видял да си мръдне собствените задници, за да проучи някой въпрос.

Ъ?! На Джоана й трябваха няколко секунди, преди да осъзнае, че това беше коментар на Пилигрима върху казаното. Тя погледна през парапета. Виждаха се три от главите му, а две от тях гледаха право в нея. Изражението им приличаше на глупава усмивка. Нито един от останалите присъстващи не реагира на неговата забележка. Очевидно той можеше да насочи превода си директно към Джоана. Тя го загледа вторачено и след миг той се върна към сухия и безпристрастен превод.

— Стийл знае, че се каним да нападнем, но няма и понятие за тайните ни оръжия. Промяната в неговите планове сигурно се дължи само на вродената му подозрителност. За нещастие това не е в наша полза.

Трима-четирима от членовете на съвета заговориха в един глас.

— Много шумно недоволство — обобщи Пилигрима. — Всички повтарят „Аз знаех още от самото начало, че този план няма да доведе до никъде!“ и „Защо изобщо се съгласихме да нападаме фленсериерите?“.

Кралицата надигна пронизителен съсък. Взаимните обвинения постепенно заглъхнаха.

— Някои от вас май забравиха прословутата си смелост! Взехме решение да нападнем Тайния остров, защото той представлява смъртна заплаха за нас. Преценихме, че с помощта на оръдията на Джоана ще можем по-лесно да го разрушим. Онова, което би довело със сигурност до нашето унищожение, е, ако Стийл разбере как се управлява звездния кораб.

Една от частите на кралицата, която досега лежеше свита на пода, стана и се отърка о коляното на момичето. Преводът на Пилигрима зашептя в ухото й:

— Освен това можем да те върнем у дома и така да имаме връзка със звездите… Но тя не може да си позволи да каже това на глас пред тези „прагматични“ типове. Ако още не си се досетила, това е и една от причините да присъстваш тук. Трябва да им се напомни, че някъде сред звездите има много повече светове, отколкото те някога са си представяли.

Той млъкна, а после продължи да превежда думите на кралицата.

— Предприемането на тази кампания изобщо не е грешка. Ако не го бяхме сторили, щеше да е също толкова опасно. И така… имаме ли шанс навреме да съберем под знамената нашата армия? — Тя насочи нос към отсрещния балкон. — Скрупило, моля те, бъди колкото се може по-кратък.

— Проблемът е, че Скрупило никога не може да се изразява кратко… Опала! Извинявам се! — беше поредният коментар на Пилигрима.

Скрупило надигна още една двойка глави над парапета.

— Вече обсъждахме това с Вендейшъс, Ваше величество. За мобилизирането на нашата армия и потеглянето към острова ще ни трябват десет декади. Проблемът е кога ще бъдат готови оръдията, а ще трябва време да обучим войниците да боравят с тях. Всъщност това е моя отговорност.

Кралицата каза нещо много рязко.

— Да, Ваше величество, ние вече имаме барут. Той притежава всички качества, които са описани в Компютъра. Барутните тръби обаче се оказаха много по-трудни за производство. Съвсем доскоро металът се пукаше щом започне да изстива. Но вече мисля, че реших и този проблем. Поне засега разполагаме с две напълно годни барутни тръби. Надявах се да мога да ги изпробвам още няколко декади…

Кралицата го прекъсна рязко:

— … Но това е нещо, което не бихме могли да си позволим. — Всички нейни части се изправиха на крака и тя огледа заседателната зала. — Настоявам резултатите от всички изпитания да ми се представят веднага. Ако преценя, че са задоволителни, ще заповядам производството да започне незабавно.

А ако ли пък не…

Минаха два дни…

Най-странното бе, че Скрупило очакваше Джоана да инспектира работата му, преди да изпробва оръдията. Неговата глутница обикаляше развълнувано около новото съоръжение и обясняваше нещо на развален самнорск. Джоана го следваше по петите, намръщена съсредоточено. На изпитателния полигон имаше доста сеирджии, но всички бяха скрити зад предпазна ограда. Кралицата и нейните съветници също наблюдаваха от безопасно разстояние. Е, творението на Остриетата поне изглеждаше като истинско оръдие.