Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Пушки и радиостанции — каза той.

— А-ха! — Равна го загледа съсредоточено. — А защо точно пушки и радиостанции?

Фам Нувен присви рамене.

— Поне в Канбера те свършиха работа.

После проклетникът Синя раковина взе да дърдори нещо за проучвания в библиотеката. Фам ги гледа мълчаливо и с безизразно лице още малко, после отново се обърна към звездите и забрави за спътниците си.

— Фам? — Той чу гласа на Равна точно зад гърба си. Тя стоеше до командния пулт отляво на ездачите. Присъствието й отново му напомни до къде бе довела тяхната съдбоносна среща. Не й отговори веднага. След миг обаче тя пристъпи и застана между него и прекрасната гледка на звездите. Очите му почти механично се фокусираха върху лицето й.

— Благодаря ти за съвета… Попаднахме в беда и повече от всякога имаме нужда от твоята помощ.

Въпреки че стоеше между него и екрана, той все още можеше да вижда част от космическия простор. Звездите покриваха гъсто небосвода и се движеха бавно по него. Равна наклони глава, както правеше винаги, когато беше изненадана.

— Можем да помогнем…

Той пак не отвърна. Но после нещо го накара да проговори.

— На мъртвите не можеш да помогнеш — рече, леко изненадан от собствените си думи. И това сигурно можеше да се причисли към инстинктите, които движеха тялото му независимо от неговата воля.

— Ти не си мъртъв, а продължаваш да живееш също като мен.

После думите започнаха да извират неудържимо от него, сякаш някой беше пробил бента, който ги преграждаше, откакто напуснаха Рилай.

— Така е, създаваме доста сполучлива илюзия за съзнателни действия. А иначе сме щастливи механизми, задвижвани от прости програми. Предполагам, че това никога не ти е хрумвало, пък и как ли би могло… Но от гледна точка на Древния… — погледът му се плъзна покрай нея и очите му постепенно помътняха.

Равна пристъпи напред и доближи лицето си до неговото само на няколко сантиметра. Сега почти изцяло висеше във въздуха, само пръстите на единия й крак докосваха пода.

— Грешиш, скъпи Фам. Някога си живял на Дъното, после попадна на Върха, но никога не си бил по средата… „Илюзия за съзнателни действия“, значи? Това е отправната точка на повечето философии в Отвъдното. Тя има няколко прекрасни следствия, но и доста плашещи резултати. На теб явно са ти известни само лошите й страни. Помисли обаче: тази илюзия би трябвало да важи и за Силите.

— Не е така. Те могат да създават механизми, каквито сме ние с теб.

— Да си само прост механизъм е въпрос на личен избор, Фам.

Равна протегна ръка да го докосне. Забеляза, че и при него вече действаше типичната промяна на перспективата — той имаше чувството, че „долу“ се върти в кръг около него. Фам вдигна очи към нея. Чак сега си даде сметка, че брадата му е мръсна, а косата стърчи разчорлена на всички страни. Гледаше Равна и си припомняше постепенно всичко, което някога си бе мислил за нея. Там, на Рилай, тя му се видя надарена; не смяташе, че е по-умна от самия него, но беше на нивото на неговите конкуренти от Кюенг Хо. В главата му изведнъж проблесна и друго нещо — мнението на Древния за нея. Както обикновено, неговите спомени надделяха. Повечето от тях оставаха неразбираеми и неясни за Фам; той не беше способен да опише дори емоциите Му. Но все пак можеше да каже със сигурност, че Древния гледаше на Равна като на… любимо куче. Той беше способен да я прочете като разтворена книга. Равна Бергсъндот трудно се поддаваше на манипулация; Той беше зарадван/изненадан (кое ли надделяваше?) от този факт. В основата на разговорите и споровете си с нея усещаше нещо много близко до… Като че ли най-подходящото човешко понятие за това беше „доброкачественост“. Древния съвсем искрено й желаеше доброто. Накрая дори се опита да й помогне…

Видението премина твърде бързо през съзнанието на Фам, за да успее да го улови.

Равна продължаваше да говори нещо.

— Фам, това, което се случи с теб, наистина е ужасно, но и други са преживявали същото. Чела съм за доста случаи, подобни на твоя. Дори Силите не са безсмъртни. Понякога те воюват помежду си и някои падат победени в битката. Друг път се самоубиват. Има една звездна система, която се нарича Гибелта на боговете. Преди милиони години се намирала в Трансцендентното и била обитавана от няколко Сили. Но внезапно станало разместване на Зоните и системата се озовала дълбоко в Отвъдното. Това е най-голямото разместване, регистрирано в историята на света. Силите от Гибелта на боговете просто не са имали никакъв шанс. Те всички загинали — някои се превърнали в гниещи и ръждиви останки, а други… слезли почти до нивото на човешки разум.