Върнър Виндж - Огън от дълбините

Личеше, че детето е много самотно, макар Равна да се надяваше, че сега това се е променило към по-добро. Тя вече знаеше всичко за неговия приятел Амди, за суровия Тайратект, героичния господин Стийл и гордите Остриета. Равна се усмихна на себе си, а и над себе си. Стените на кабината представляваха пъстри картини от джунглата. Дълбоко във влажния мрак се простираха сенки с правилни очертания — замък, построен в корените на гигантско мангрово дърво. Картината беше много известна — оригиналът датираше отпреди две хиляди години и показваше живота в още по-далечното минало, от времето на Мрачната епоха в Нийора. Любимата игра в детството на Равна и Лине беше как внезапно са попаднали в онази епоха. За Джефри обаче това не бе игра, а страшна реалност. Касапите дърворезбари не бяха някаква далечна космическа заплаха, а нападаха всеки ден. Слава на провидението, Джефри поне не бе видял с очите си как убиват.

Равна виждаше, че Синя раковина се опитва да прикрие с буйство и шумни заплахи своето безпокойство, което не бе по-малко от нейното. Понякога ставаше нетърпим, беше ужасен мърморко и педант. Когато Равна го попита за пореден път дали напредват задоволително, той се впусна в технически подробности. Равна не издържа:

— Виж какво, това дете седи върху нещо, което би могло да разпердушини Заразата, а всичко, с което разполагат защитниците му, са лъкове и стрели. Затова ми кажи точно колко време ни остава да стигнем до долу, Синя раковина!

Ездачът нервно се затъркаля напред-назад по тавана. Скродерите притежаваха двигателна мощ, която им позволяваше да маневрират в безтегловност много по-умело от повечето хора. Те използваха местата за прикачване, за да се придвижват в различни посоки и често се разхождаха дори по стените. В други случаи това би изглеждало доста ефектно, но сега само подразни Равна.

Е, двамата с ездача поне можеха да разговарят. Равна погледна към контролното табло, където, вперил поглед в екраните насреща, седеше Фам Нувен. Както обикновено цялото му внимание беше погълнато от бавно придвижващите се по екрана звезди. Не се беше бръснал и червеникавата му брада светлееше по бузите. Дългата несресана коса падаше надолу на оплетени валма. Физически вече бе напълно здрав. Можеше да се облича и храни без чужда помощ, но въпреки това продължаваше да живее сякаш в някакъв свой свят на мечти и видения.

Двамата ездачи забърбориха оживено помежду си. Най-накрая Зелено стебло отговори на въпроса й:

— Честно казано, и ние не знаем още колко ще трае полетът. Колкото повече се потапяме, толкова повече се мени характерът на обкръжаващата ни среда. Всеки нов скок отнема по една единица време повече от предходния.

— Това ми е известно — приближаваме се към Изостаналата зона. Но корабът е пригоден за тези условия и преодоляването им не би трябвало да е проблем.

Синя раковина проточи един от израстъците си от тавана чак до пода. Той си поигра с клонките на своята спътница известно време, а после говорният му апарат издаде звук, наподобяващ човешко смутено хъмкане и покашляне.

— При нормални обстоятелства щяхме да стигнем в уговореното време, милейди Равна, но сега се намираме в извънредна ситуация… Освен това по всичко личи, че Зоните постоянно се преливат.

— Какво?!

— Това не е нещо необичайно. Малки части постоянно преминават от един в друг граничен район на Зоните. В това се състои и специалното предназначение на дънните кораби — да могат да усещат тези промени. Просто имаме лош късмет да попаднем точно в центъра на движението.

Равна също знаеше за вътрешните кръговъртежи на Дъното. Просто не беше мислила за тези явления с гръмки термини от рода на „преливане между зоните“; досега не бе подозирала също, че промените са толкова сериозни, та да окажат влияние върху пътуването.

— Добре тогава, какъв е най-лошият вариант, който може да се очаква. Какво ще е максималното забавяне.

— Ох, ох… — Синя раковина сега пълзеше по най-отдалечената стена. Накрая спря и зяпна в черното небе около тях. — Колко хубаво щеше да е, ако съм от Малките ездачи. А сега по-високият ми стадий на развитие ми причинява само проблеми. Иска ми се в момента да съм се потопил във водата до най-горното листенце и да си припомням разни неща, случили се много, много отдавна.

— Като за доброто старо време, когато сте живели във водата например.

Зелено стебло продължи вместо спътника си: