Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Това тук не е като прилива, за който питаме колко високо ще се вдигне, а прилича повече на буря, която може да ни разбие на трески. В момента тя е толкова унищожителна, колкото не е била през последните хиляда години по тия места. Ние обаче постоянно следим местните новини. В повечето се твърди, че щормът вече губи мощ. Ако другият ни проблем не се задълбочи, тогава ни остават още сто и двайсет дни път.

„Другият ни проблем ли?!“ Равна се добра до командния пункт и се привърза за креслото.

— Имате предвид повредите, които получихме при напускането на Рилай, така ли? Говорите за двигателите за ултраскоростта, нали? Какво става с тях?

— Ами засега всичко е наред — отвърна Синя раковина. — Не сме се опитвали да надхвърлим 8% от допустимата максимална скорост. Но не разполагаме с достатъчно добра диагностична техника. Твърде вероятно е изведнъж да ни сполети някоя сериозна повреда.

— Вероятно, но напълно невъзможно — намеси се отново Зелено стебло.

Равна кимна. Ако се прибавят и всички останали проблеми, нямаше никакъв смисъл да правят догадки на сляпо. Докато още съществуваше Рилай, това пътешествие щеше да трае едва трийсет-четиридесет дни. А сега… Хм, изглежда беше дошло време за „план Б“. Нещо подобно би предложил и някой като Фам Нувен. Равна се отблъсна от пода и стигна Зелено стебло.

— Добре, значи в най-добрия случай стигаме за сто и двайсет дни. Ако движението на Зоните се засили или пък се наложи да отстраняваме повреда… — Къде ли щяха да отстранят тая повреда?! Аварията можеше да се забави, но не бива да се изключва напълно от вероятностите. Обновеният „Единак II“ беше пригоден да се самовъзстановява, дори когато стигне Дъното. — Тогава пътят ще стане двеста дни. — Тя хвърли поглед към Синя раковина, но този път той не я прекъсна с обичайните корекции и коментари. — И двамата прочетохте последното съобщение от момчето. Знаете, че съществата около него скоро ще бъдат нападнати от своите врагове, при това още преди да са изтекли и сто дни. Трябва да им помогнем по някакъв начин… още преди да сме пристигнали там.

Зелено стебло разшава клонки и Равна прие това като знак за изненада и объркване.

Равна се обърна към командния пулт и извиси глас:

— Вие ездачите може и да не го разбирате, но това е обичаен проблем за Изостаналата зона. Цивилизациите там са отдалечени на години, дори векове път една от друга. Те рядко преминават в по-напреднала епоха на развитие от средновековието и са почти толкова примитивни като тези глутници на Остриетата. Понякога при тях попадат посетители от други светове, които им помагат да усъвършенстват технологиите си за относително кратък период от време.

Фам изобщо не извърна глава; продължаваше да гледа черното небе пред себе си.

Ездачите зашумяха един срещу друг, а после се обърнаха към нея:

— Но каква връзка има това с нашия случай? Нали създаването на една цивилизация отнема десетки години? Освен това при Остриетата дори няма основа, върху която да се гради. Според момчето преди това не е имало други древни цивилизации. Колко време би отнело да се построи една цивилизация още от самото начало?

Равна махна с ръка. „Не ме прекъсвайте, още не съм свършила.“

— Това не е най-важното. Ние имам е връзка с тях, освен това разполагаме с богата библиотека на борда. Първите изобретатели не са знаели докъде ще доведат опитите им; те просто са стъпвали слепешката в тъмното. Дори инженерите археолози от Нийора е трябвало да възстановяват наново много неща. Ние обаче знаем пълния цикъл за получаването на почти всички технически чудеса от напредналите цивилизации. При това са ни известни стотици способи за тяхното постигане. — Сега, когато нямаха никакъв друг избор, Равна можеше да се обзаложи, че ще се справят. — Главната ни цел ще е да намерим най-краткия път от Средновековието до Епохата на откритията. На първо време обаче са ни нужни средства, с които приятелите на Джефри да отбият атаката на варварите и да устоят на оръжията, използвани в техния свят.

Възторжената реч на Равна постепенно заглъхна. Тя мълчаливо се усмихваше ту към Зелено стебло, ту към Синя раковина. След миг Зелено стебло се обади:

— Разбирам. След като преоткриването на всичко е толкова обичайно в нашия свят, тогава целият процес сигурно е запаметен в корабната библиотека.

В този миг Фам Нувен внезапно откъсна поглед от екрана и се взря в Равна и ездачите. После проговори за първи път, откакто бяха напуснали Рилай. Нещо повече — думите му не бяха неразбираемо плещене, въпреки че на тримата им трябваше малко време, преди да вникнат в техния смисъл.