Върнър Виндж - Огън от дълбините

Джоана се отпусна назад. Е, Белязания все пак не носеше отговорност за всички нещастия по света.

— Дърворезбарите имат много добри специалисти по селекциониране и кръстосване. Може да му се намери подходящ еш. Но ти разбираш… Много е трудно за възрастен екземпляр да се смеси с нова глутница, особено ако не е и говорител. Единичните членове, какъвто е Джа, често умират по свое собствено желание; просто престават да се хранят… Или пък избират някакъв друг начин да го направят. Някой път слез на пристанището и разгледай работниците там. Ще забележиш, че някои от тях са доста многобройни, но умът им е като на идиоти. Те дори не са способни да се движат в група и бягат в различни посоки, но това е най-малкият проблем. Ето такава е орисията на глутниците, които не са имали късмет.

Гласът на Белязания преливаше ту към един, ту към друг от неговите членове, после съвсем заглъхна. Всичките му глави се насочиха към Джа. Раненият беше затворил очи. Дали спеше? Дишането му продължаваше да се чува, но приличаше по-скоро на гъргорене.

Джоана огледа стаята и вдигна очи към отвора на тавана. Кралицата беше показала само една от главите си през дупката и отвърна на погледа на момичето. В друга ситуация това би изглеждало дори комично.

— Ако не стане някакво чудо, Книжовника ще умре още днес. Закрепим ли го за още няколко дни, тогава е твърде вероятно да открием неговия убиец.

— Как ще стане това, след като не можете дори да разговаряте с него?

— Така е, но той все още може да ни го покаже . Наредих на Вендейшъс да затвори всички обитатели на двореца по стаите им. Когато Джа се поуспокои, ще накараме всяка от глутниците да мине покрай него. Оцелялата част със сигурност си спомня какво се е случило с Книжовника и ЖЕЛАЕ ние също да знаем за това. Ако някой от убийците е сред хората ни, той ще ни каже.

— Или поне ще изръмжи.

Също като куче.

— Точно така. Главната ни задача сега е да осигурим неговата безопасност… Остава ни надеждата, че лекарите ще го спасят.

Откриха останалите части на Книжовника едва след няколко часа. Бяха в кулата на старата крепостна стена. Според Вендейшъс по всичко личало, че една или две глутници са изскочили внезапно от гората и са се покачили на кулата, опитвайки се вероятно да огледат местността. Приличало на съвсем любителско катерене; дори в ясен ден от тази кула не се виждало нищо съществено. Но за Книжовника се оказало фатално. Сигурно е изненадал нашествениците. Петима от членовете му били прободени със стрели на много места, наръгани с ножове и с отсечени глави. Шестият — Джа — си пречупил гръбнака, падайки върху каменната пътека под стената.

На следващия ден Джоана отиде при кулата. Дори от ниското успя да забележи ръждивите засъхнали петна по парапета. Беше доволна, че няма възможност да се качи горе.

Джа издъхна още същата нощ, макар че вече никой не го нападна; беше поставен под опеката на Вендейшъс. През следващите дни Джоана не говореше много, а нощем дори си поплакваше. Проклети да са техните „доктори“! Те успяха да установят счупването на гръбнака, но вътрешните рани и кръвоизливи бяха извън компетентността им. Кралицата на дърворезбарите се беше прочула със своето откритие, че сърцето изпомпва кръвта към всички части на тялото. Трябваха й само още няколко хиляди години и сигурно щеше да достигне умението на някой по-сръчен касапин!

За известно време Джоана намрази всички наоколо — Белязания по принцип й беше виновен за всичко; кралицата й се струваше твърде безразлична; Вендейшъс позволи на фленсериерите да стигнат толкова близо до замъка… А Джоана Олсъндот отблъсна така грубо Книжовника, когато той се опита да се сприятели с нея.

Какво ли би казал Книжовника за всичко това? Той се беше опитал да й вдъхне доверие към своя народ. Твърдеше, че Белязания и останалите са добри.

Една нощ след няколко седмици момичето най-сетне се помири със себе си. Лежеше върху сламеника, а тежката завивка я обгръщаше отвсякъде, мека и топла. Рисунките по стената се размиваха пред очите й в слабата светлина на жаравата. Обещавам ти, Книжовник, само заради теб ще се опитам да им повярвам.

Фам Нувен не си спомняше почти нищо от времето, когато беше мъртъв. Остана само болката, причинена от края на Древния, някакви призрачни фигури и неясни думи. Някой каза, че поддържали живота му чрез медицинската апаратура на кораба. Той не помнеше нищо от този период. За него продължаваше да е пълна загадка защо още диша. Беше му дори обидно. После тялото му взе да възстановява първичните инстинкти и започна само да диша. Очите се отвориха. Нямаше никакви мозъчни увреждания, а Зелено стебло (?) каза, че се е възстановил напълно. Неговата човешка обвивка не оспори по никакъв начин това твърдение.