Дейвид Брин - Килн хора

— Ни най-малко. И двамата сте прекалено заети в последните дни! Благодаря, че приехте поканата ми. Макар че подозирам, че имате и собствени причини да дойдете.

— Има някои въпроси за изясняване — съгласих се аз.

— Несъмнено. Но първо, как работят новите тела?

Погледнах към тялото, което носех днес. Беше в светъл сиво-бежов цвят, в комбинация с реалистичната коса и текстура на кожата, на самия ръб на законното. Но при цялата суетня никой не възрази срещу „героизма“ ми. По-важни бяха другите му качества, с чиято помощ можех да помириша, видя и докосна Клара, сякаш бях съвсем истински.

— Много впечатляваща работа. Сигурно е доста скъпа.

— Много — кимна той. — Но това няма значение, щом…

Платиненият дубъл трепна, когато една от стените на контейнера падна с трясък. Слугите се заеха с другите панели.

— Естествено — продължи дубКаолин, — ще бъдете снабдяван с тези хиперкачествени заготовки напълно безплатно, докато се изясни проблемът с оригинала ви. Има ли някакви признаци…

— Колкото си искате. Но нито един не казва „здравейте“.

След две седмици задълбочени изследвания на най-големите експерти стана ясно, че съзнанието/душата на истАлбърт е „изчезнала“ по някакъв начин, който никой не разбираше. Може би Йосил Махарал би бил в състояние да даде някакво обяснение. Но той също бе изчезнал, при това много по-категорично.

— Е, можете да разчитате на „Универсални пещи“. Докато не стане възможно отново да заредим оригинала или…

— Или докато не изчерпя лимита си да правя копия от дубъл на дубъл.

Той кимна.

— Ще ви помогнем с хиперкачествените заготовки и с експерименталния процес за удължаване на трайността на големите. Отчасти, защото сме ви длъжници…

— Разбира се, че сте — промърмори Клара.

Бляскавият голем трепна.

— В замяна техниците ми естествено биха желали да наблюдават вашата забележителна издръжливост. Никой никога досега не е успял да постигне подобен прецизен резултат при копирането от една кукла на друга!

Забелязах, че дясната ръка на Каолин леко трепери. Ако не друго, той определено подценяваше нетърпението й.

— Хм, да. Наблюдение. Може да се появи проблем, ако… — Млъкнах, защото тъкмо в този момент слугите най-накрая се справиха с контейнера и освободиха тежка кристална витрина. Вътре в нея стоеше тъмнокафява фигура на дребен, добре сложен мъж — войник с азиатски черти, оформен на ръка и изпечен в пещ преди хиляди години. Уверената му полуусмивка изглеждаше почти като жива.

— Само десет от ксианските статуи са напуснали Китай — щастливо възкликна дубКаолин. — Ще задържа тази в чест на починалия ми приятел Йосил. Докато наследницата му не си я поиска.

Магнатът очевидно не очакваше това да стане в близкото бъдеще, макар че видях портрета на Риту Махарал, поставен на видно място върху огромен роял. Нарочно ли бе преместен тук?

„Споменът“ ми от тази стая беше от записа, който Клара бе открила под Урака Меса в строшения сив дубъл на Албърт, който бе отвлечен именно оттук, подложен на жестоки мъчения и използван като „огледало“ в онзи страховит експеримент. За щастие, дневникът му бе оцелял и той с приглушен глас ни разказа за убийствените деяния на побъркания призрак. Другото записващо устройство, извадено от врата на истАлбърт, предлагаше спорадично, далеч не толкова качествено описание на още някои парчета от мозайката — засадата на пътя, прехода през пустинята и подземните преживявания, хвърлящи известна светлина върху това по какъв начин бе замесена и дъщерята на Йосил.

Колко по-удобно щеше да е, ако и трите ни версии можеха да се обединят накрая! Но при сегашните обстоятелства двамата с Клара трябваше да разчитаме на старомодната детективска работа.

— Има ли напредък при лечението на Риту?

— Засега се провеждат само диагностични работи. Бе установен контакт с личността на Бета. Докторите сондират за евентуални други спящи близнаци. — Каолин меланхолично въздъхна. — Нищо от това нямаше да се случи във времето преди голем-технологията. Със сигурност не и трагичната грешка, която Йосил е направил с малката си дъщеря. А и дори да страдаше от раздвояване на личността, синдромът никога нямаше да се прояви толкова силно. Кой би очаквал изобщо, че ще се появи подобен тип като Бета и…

— О, спестете ни това — прекъсна го Клара.

Обърнахме се и я видяхме да разглежда ксианския войник — един воин разглеждаше друг. Но вниманието й не се бе отклонило от разговора нито за миг.