Дейвид Брин - Килн хора

А можеше и да не е той. Един детектив винаги трябва да бъде готов да преразгледа или отхвърли работните си хипотези.

Тогава? Ако пилотът на харлито не беше Бета, кой би могъл да бъде?

Някой, стремящ се да последва Риту Махарал и да разбере какво става във вилата на баща й.

Някой, който подозрително лесно успя да открие останките от волвото в пустинята.

Някой, който явно добре познаваше Бета, за да имитира маниерите на върховния ми враг, и който освен това знаеше всичко случило се при царица Ирена.

Някой, който бързо е научил за срещата, която двамата с палоида уредихме в Стария град с Пал, Лум и Гадарен… някой, който се оказа изненадващо добре подготвен.

Изглежда, имаше само едно разумно обяснение как двамата с „Бета“ успяхме да избягаме от атаката на Бесните срещу тайния апартамент на Пал. От нас се очакваше да се измъкнем. Всичко е било нагласено предварително, и оттук — и подходящият момент да се появи отново с летящата си машина. Това вече ми бе ясно, но едва сега…

Примигнах, въпреки че единият ми клепач вече се откъсваше. Чувствах, че съм много, много близко до отговора.

Всъщност…

Сплесквах се. Вече имаше ли изобщо някакво значение? Когато ракетите излетяха, хората в града — а може би и целият свят — нямаше да ги е грижа особено за подробностите. А единствено за собственото им оцеляване.

Оставаше още съвсем малко време.

ПОПРАВКАТА ЗАВЪРШЕНА 80% — изписа дисплеят.

Е, какво пък.

Знаех, че имам начин да се размина със срещата — да престана да се съпротивлявам на настоятелния зов на рециклиращия контейнер. Смиването щеше да бъде истинско облекчение.

Време бе да се превърна в безформено леке на пода.

Подготвих се да се откажа…

И задържах, когато кехлибарените думи високо над мен се смениха с мигащи червени.

ХАРДУЕРНА ПОВРЕДА В КОМАНДНИЯ ИЗТОЧНИК.

Дисплеят изглеждаше някак си възмутен, докато продължаваше да докладва.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВРЪЗКАТА НЕВЪЗМОЖНО

ОТМЯНА НА СЕРТИФИКАТИТЕ НА ИЗСТРЕЛВАЩИТЕ КОДОВЕ

НАПОМНЯНЕ: ПРОТОКОЛИТЕ ИЗИСКВАТ ПОВТАРЯНЕ НА ВИСОКОПРИОРИТЕТНА ПРОВЕРКА ПРИ НАСОЧВАНЕ НА ОРЪЖИЕТО ИЗВЪН РАМКИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНАТА БОЙНА ЗОНА

ПОВТОРЕН ОПИТ ИЛИ ЗАПИТВАНЕ НА АЛТЕРНАТИВЕН СЪРВЪР?

Хаплива машинка. И все пак одобрих от цялото си сърце, когато машината започна да се изключва. Червеновърхите ракети вдигнаха отново предпазителите си и се изтъркаляха обратно в хранилищния отсек. „Това означава ли, че всичко свърши?“ — запитах се.

Не съвсем. Сервизните роботи продължаваха да работят здравата, разбиха някогашния ми крак и изхвърлиха парчетата му. Нещо повече, всеки момент връзката можеше да се възстанови, да въведе всички кодове и Да продължи обратното броене.

Нямаше да мога да я спра още веднъж.

О, разбира се, че ще успееш.

Ъ?

Бях си помислил, че въображаемият ми Присмехулник се е разкарал.

„Значи пак си се върнал?“

Върнал? Сега?

Сегашното и миналото нямат значение.

Важното е да се размърдаш отново.

Да се размърдам? Накъде? И, което е по-важното… как ?

Нямаше смисъл да протестирам. А и вече знаех отговора. Само дето не ми харесваше.

Обратно.

Обратно надолу по онези гадни каменни стълби. Само че този път без крака, теглен от единствената си изтощена ръка и с малко помощ от страна на гравитацията.

Обратно към мястото, където все още може би можех да сторя нещо добро. С шансовете на снежна топка да оцелее в ада.

Е, поне този път щеше да има малко осветление от онзи отвор в тясната стаичка. Светлината на поредния ден, който изобщо не очаквах да видя.

Точно така.

Гледай от светлата страна на нещата.

А сега ти предлагам да се размърдаш.

Само да можех да удуша проклетия досадник. Но за целта щяха да ми трябват две ръце… и физически врат, който да стиснат.

Така че ми оставаше вторият най-добър избор. Размърдах се.

Бяха минали по-малко от четири минути, откакто Риту, Бета и истАлбърт влязоха в подземната лаборатория, за да зяпнат към солистичния цирк — пълен с изпълнения на люлеещ се трапец, с френетичен импресарио-магьосник и двойка ярки клоуни, забодени към целите в двата края. А между тях? Растящо изопачаване на реалността караше пространството да се вълнува и изкривява, подобно на някаква хваната в клетка сила, готвеща се да разкъса оковите си.

През тези няколко минути се разигра битка чия личност да впечата новата божествена вълна.